ЗАКОН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО
(Обн. - ДВ, бр. 86 от 11.10.1996 г.; изм., бр. 1/97 г.; бр. 21 от 1997 г. - Решение N: 6 по КД N: 32 от 1996 г.; изм., бр. 58/97 г., бр. 21, 52 и 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 132 от 1998 г.; изм с
§ 4 от Закона за деноминация на лева, бр. 20 от 1999 г.; изм. и доп.,  от 1999 г.; доп., бр. 83 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 97 от 28.11.2000 г. - в сила от 01.01.2002 г., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.; бр. 110 от 21.12.2001 г. - в сила от 01.01.2002 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда правното положение на застрахователите, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане.

Чл. 2 (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) "Застраховането" е дейност, която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключване на застрахователни договори, както и в управление на тези средства.
Чл. 3. (1) Застраховането е доброволно.
(2) Задължително застраховане може да се предвиди със закон или международен договор.
(3) Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор по задължителна застраховка, която съществува.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) Застраховател може да бъде акционерно дружество, взаимозастрахователна кооперация или чуждестранен застраховател чрез клон, които имат за предмет на дейност застраховане.
(2) Застрахователят не може да осъществява друга търговска дейност, включително охранителна.
Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 58/97 г.) Рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застрахователя и застрахованите лица, не могат да се поставят върху застрахованото движимо или недвижимо имущество.
Чл. 5. (1) Имущество, намиращо се на територията на Република България, и лице с местожителство или седалище на територията на Република България се застраховат само при застраховател, получил разрешение по този закон.
(2) Българско юридическо лице, извършващо дейност в чужбина, и български гражданин с местопребиваване в чужбина се застраховат при застраховател, получил разрешение по този закон, ако местният закон не ги задължава друго.
Чл. 6. (1) Предметът на дейност на застрахователя е:
1. застраховане;
2. презастраховане;
3. застраховане и презастраховане.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) В устава на застрахователя се определят предметът на дейността и видовете застраховки съгласно приложение N: 1.
(3) Застраховател, който извършва застраховки по живот и срещу злополука, не може да извършва други застраховки. Застраховател, който извършва имуществени застраховки, не може да извършва застраховки по живот.
Чл. 7. (1) Застрахователят е длъжен да пази в тайна сведенията по застрахователното правоотношение.
(2) Разкриването на сведения по застрахователното правоотношение може да стане само със съгласие на другата страна по договора, на третото ползващо се лице, както и на трето лице, по чийто живот е сключена застраховката съгласно условията на сключения договор или на презастрахователи по този договор.

(3) Районният съд по седалището на застрахователя може да постанови разкриване на сведения по застрахователното правоотношение по искане на прокурора при наличие на данни за извършено престъпление. Съдът се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му.

Глава втора
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

Раздел I
Акционерно дружество

Чл. 8. (1) Акционерно дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Минималният размер на капитала на акционерното дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) при застраховки по живот и злополука 2 млн. лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) при имуществени застраховки - 3 млн. лева;
3. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) при презастраховане - 4 млн. лв.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските в капитала на застрахователно дружество могат да бъдат само парични.
(4) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 88 от 1999 г.) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност капиталът за българските застрахователи и депозитът за клона на чуждестранен застраховател трябва да бъдат изцяло внесени в търговска банка.
(4) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; отм., бр. 88 от 1999 г.).
(5) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; отм., бр. 88 от 1999 г.).
Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 58/97 г.) Застрахователните дружества могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си.
Чл. 9.(1) Акциите на застрахователното дружество са само поименни.
(2) (Обявява за противоконституционно с Решение N: 6/97 г. по КД N: 32 от 1996 г., ДВ, бр. 21 от 1997 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица може да притежава 5 и повече на сто от акциите на застрахователно дружество и/или застрахователен холдинг само с разрешение на Агенцията за застрахователен надзор.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) За акции над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество заявителят удостоверява произхода на средствата за придобиването им и финансовото си състояние.
(5) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.) Физическо или юридическо лице, както и съдружник или акционер в юридическо лице, упражняващи охранителна или сходна с нея дейност, не могат да притежават акции от застрахователно дружество, пряко или чрез свързани лица.
Чл. 10.(1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.; доп., бр. 88 от 1999 г.) Председател на управителен съвет, на съвет на директорите, изпълнителен директор, прокурист и актюер може да бъде лице, което:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) има местожителство или постоянно пребиваване в страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) има висше икономическо или юридическо образование, а за актюера - и/или висше образование по математика или по информатика;
3. притежава необходимия професионален опит в застраховането;
4. не е обсъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор;
6. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност.
7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или сватовство, на член на управителния съвет, надзорен съвет, съвета на директорите или актюера;
8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение;
9. (нова - ДВ, бр. 58/97 г.; изм., бр. 88 от 1999 г.) не извършва охранителна или сходна с нея дейност, не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1 - 6 и 9. Управител на клон на чуждестранен застраховател може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 4 - 7 и 9.
(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 4 - 7 и 9.
(4) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи едно от следните обстоятелства:
1. не по-малко от 5 години стаж в застраховането;
2. заемането не по-малко от 5 години на длъжност с ръководни функции в застрахователно дружество, банка или други финансови институции;

3. не по-малко от 5 години стаж като преподавател или научен работник по икономика или право.

Раздел II
Взаимозастрахователна кооперация

Чл. 11. (1) За учредяването и дейността на взаимозастрахователна кооперация се прилага Законът за кооперациите, доколкото в този закон не е предвидено друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел I и застраховка "Злополука" по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността.
Чл. 12. (1) Взаимозастрахователна кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица.
(2) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията след като тя получи разрешение за извършване на застрахователна дейност и да внесат застрахователната вноска по избраната от тях застраховка за първата година.
(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава.
(4) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с мнозинство повече от една втора от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни вноски от член-кооператорите.
(5) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 88 от 1999 г.) Не може да бъде член-кооператор лице, упражняващо охранителна дейност или сходна с нея дейност.
Чл. 13. (1) Председател на кооперация и на контролен съвет може да бъде лице, което:
1. има постоянно местожителство в страната;
2. има висше образование;
3. притежава необходимия професионален опит в застраховането;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишелно престъпление от общ характер;
5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако
6. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия, на член на управителния съвет, контролния съвет или председателя на кооперацията;
8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение.
(2) Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1 - 6.
(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи едно от следните обстоятелства:
1. не по-малко от 3 години стаж в застраховането;
2. заемането не по-малко от 3 години на длъжност с ръководни функции в застрахователно дружество, банка или други финансови институции;
3. не по-малко от 3 години стаж като преподавател или научен работник по икономика или право.
Чл. 14. (1) Уставът на кооперацията освен предвиденото в Закона за кооперациите урежда:
1. срока, за който кооперацията се учредява;
2. видовете застраховки;
3. размера на гаранционния капитал, реда за формирането му и условията, при които кооперацията може да се разпорежда с него;
4. начина на образуване, попълване и разходване на запасния фонд и минималния му размер;
5. средствата на кооперацията, вида и начина на внасяне на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на кооперацията;
6. реда за разпределение на печалбите или загубите;
7. реда за образуване на резервите.
(2) Фирмата не може да носи името на член на кооперацията.
(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските в кооперацията са само парични.
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Членството във взаимозастрахователна кооперация възниква и се прекратява едновременно с възникването или прекратяването на застрахователно правоотношение съгласно договора за застраховка и общите условия.
Чл. 16. (1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските на членовете и задълженията на кооперацията по застрахователните договори са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви.
(2) Когато кооперацията сключва няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Набраните средства за всеки вид застраховка се разходват за плащане по нея, доколкото уставът на кооперацията не предвижда друго.

Чл. 17. Общото събрание на кооперацията с мнозинство от две трети от членовете може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките.

Глава трета
ДЪРЖАВЕН ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 58/97 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Държавният застрахователен надзор се осъществява от Национален съвет по застраховане и от Агенция за застрахователен надзор.

Раздел I
(Нов раздел I - ДВ, бр. 58 от 1997 г.)
Национален съвет по застраховане

Чл. 17б. (1) При Министерския съвет се създава Национален съвет по застраховане.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Националният съвет по застраховане се състои от 7 членове: министъра на финансите, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика, директора на Агенцията за застрахователен надзор, представител на Асоциацията на българските застрахователи, който се излъчва на ротационен принцип за всяка календарна година, и представител - хабилитиран преподавател по застраховане, посочен от академичния съвет на Стопанската академия "Димитър А. Ценов" - Свищов.
(3) Председател на националния съвет по застраховане е министърът на финансите, който свиква съвета и ръководи заседанията му.
(4) За дейността си членовете на съвета не получават възнаграждение.
Чл. 17в. (1) Националният съвет по застраховане:
1. (изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.)дава и отнема разрешение за застрахователна дейност в двумесечен срок от внасяне на предложението от Агенцията за застрахователен надзор;
2. (доп. - ДВ, бр. 52/98 г.; изм., бр. 88 от 1999 г.) разрешава сливането, отделянето и разделянето на застрахователи;
3. (отм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.);
4. (отм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.).
(2) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Индивидуалните административни актове на Националния съвет по застраховане се мотивират и подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство, като обжалването не спира изпълнението им.

(3) Министерският съвет приема правилник за дейността на Националния съвет по застраховане.

Раздел II
(Предишен раздел I - ДВ, бр. 58/97 г.)
Агенция за застрахователен надзор
(Загл. изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.)

Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор е юридическо лице със седалище София.
Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министъра на финансите.
(2)(Доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия по този закон на определено от него длъжностно лице.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Агенцията за застрахователен надзор.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.)Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор е бюджетна организация.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор е администратор на такси по този закон, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.
(3)(Нова - ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенцията за надзор върху застраховането определя служителите, които имат право на добавка за работа в системата на надзора върху застраховането и хазарта, както и индивидуалния й размер за всеки служител.
(4)(Нова - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) Средствата по ал. 3 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на основните възнаграждения за длъжност и ранг на лицата, имащи право на добавка, и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година.
(5) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор задължително застрахова служителите си срещу злополука.
Чл. 21. (1) (Предишен текст на член 21 - ДВ, бр. 58/97 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на застрахователите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; доп. и изм., бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.) За дейността си по този закон Агенцията за застрахователен надзор се отчита пред министъра на финансите.
Чл. 22. (1) (Предишен текст на член 22, изм., бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г. и бр. 88 от 1999 г.) в двумесечен срок след приемане на всички необходими документи прави предложение пред Националния съвет по застраховане относно: законосъобразността за издаването и отнемането на разрешение за застрахователна дейност; сливането, отделянето и разделянето на застрахователи;
2. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) дава и отнема разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер;
3. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) разрешава прехвърлянето на застрахователен портфейл между застрахователи;
4. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) разрешава вливането на застрахователи;
5. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) разрешава продажбата на предприятие на застраховател в ликвидация;
6. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) дава разрешение по чл. 9, ал. 3;
7. (доп. - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 2, изм., бр. 88 от 1999 г.) определя видовете и подвидовете застраховки извън тези по приложението и дава допълнително разрешение по чл. 25, ал. 2;
8. (отм., предишна т. 6 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 3, изм., бр. 88 от 1999 г.) задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването;
9. (нова, ДВ, бр. 132 от 1998 г.; предишна т. 4, изм., бр. 88 от 1999 г.) определя минималния размер на застрахователните премии по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2;
10. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 4, бр. 132/98 г.; предишна т. 5, изм., бр. 88 от 1999 г.) налага мерки за оздравяване на финансовото състояние на застраховател;
11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 5, бр. 132/98 г.; предишна т. 6, изм., бр. 88 от 1999 г.) задължава застраховател да увеличи капитала;
12. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 6, бр. 132/98 г.; предишна т. 7, изм., бр. 88 от 1999 г.) определя съотношението между дълготрайни материални активи и паричните средства на капитала с цел гарантиране плащанията по застрахователните договори;
13. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 7, бр. 132/98 г.; предишна т. 8, изм., бр. 88 от 1999 г.) контролира цялостната дейност на застрахователите, включително и спазване добро волността на застраховането;
14. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 8, бр. 132/98 г.; предишна т. 9, изм., бр. 88 от 1999 г.) предписва на застрахователите отстраняване на нарушения по този закон, подзаконовите актове по неговото прилагане и общите условия за застраховане;
15. (отм., предишна т. 11 - ДВ, бр. 58/97 г.; предишна т. 9, бр. 132/98 г.; предишна т. 10, изм., бр. 88 от 1999 г.) взема решение по други въпроси, свързани с упражняването на надзор върху дейността на застрахователите.
16. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) одобрява годишните презастрахователни програми на застрахователите, контролира сключените от тях презастрахователни договори и тяхното изпълнение;
17. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) разрешава откриването на клон на български застраховател в чужбина.
(2) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Индивидуалните административни актове на Агенцията за застрахователен надзор подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им.
(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Решенията по ал. 1, т. 9 не подлежат на обжалване.
(4) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Заповедите на директора на Агенцията за застрахователен надзор по ал. 1, т. 9 се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 22а. (Нов, ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) При осъществяване на правомощията по чл. 22 длъжностните лица от Агенцията за застрахователен надзор с оглед на възложените им задачи имат право:
1. да изискват документи, данни, сведения и други носители на информация от контролираните лица и да проверяват тяхната документация и отчетност;
2. да установяват притежаваните парични средства и материални ценности, включително и ценните книжа;
3. да извършват насрещни проверки;
4. да изискват от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки;
5. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти.
(2)(Доп. и изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.) Министърът на финансите определя реда за извършване на проверки по този закон от Агенцията за застрахователен надзор.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) При извършване на проверка по писмено искане от директора на Агенцията за застрахователен надзор банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута на проверяваните лица заедно с датата на последната операция по тях.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Агенцията за застрахователен надзор при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Служителите на Агенцията за застрахователен надзор са длъжни да запазят в тайна сведенията и данните, които са им станали известни при упражняването на контрол върху застрахователите. Разкриването на тези сведения и данни може да стане само по реда на чл. 7, алинея 3.

Чл. 24. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застрахователят представя в Агенцията за застрахователен надзор приетия по съответния ред годишен баланс заедно с необходимите приложения за състоянието на всеки вид застраховка до четири месеца след изтичането на отчетната година.

Раздел III
(Предишен раздел II - ДВ, бр. 58/97 г.)
Издаване и отнемане на разрешения

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) За извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Националният съвет по застраховане.
(2) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) За всеки нов вид и подвид застраховка е необходимо допълнително разрешение от Агенцията за застрахователен надзор.
(3) Искането за издаване на разрешение се прави в писмена форма.
Чл. 26. Към искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от акционерно дружество се представят:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) устава, приет на учредителното събрание;
2. списък на акционерите;
3. прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, която съдържа прихода от премии, щети, разноски за извършването на дейността, размер на средствата по специалните фондове и резерви;
4. програма за презастраховане на първите три години;
5. програма за инвестиране на временно свободните парични средства за първите три години;
6. общи условия по застраховките, по които ще работи, и тарифите по тях;
7. документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера;
8. писмено доказателство за внесения минимален капитал по чл. 8, ал. 2;
9. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) декларация за произхода на внесения капитал от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала;
10. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) декларация от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините;
11. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, притежаващи едно и повече на сто от капитала.
Чл. 27. С искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от взаимозастрахователна кооперация се представят:
1. нотариално заверен препис от решението на учредителното събрание;
2. нотариално заверен препис от устава на кооперацията, приет на учредително събрание;
3. списък на учредителите;
4. план за работа на кооперацията за първата година;
5. (доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) удостоверение, че учредителите са направили дължимите вноски по избраната дългосрочна застраховка за първата година;
6. документите, установяващи изискванията по чл. 13 за органите на управление и актюера.
Чл. 28. (1) Разрешението за застрахователна дейност на акционерно дружество се издава за застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и за отделните видове застраховки.
(2) Разрешението за застрахователна дейност на взаимозастрахователната кооперация се издава за една или повече застраховки.
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Агенцията за застрахователен надзор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Ново искане за разрешение може да се подава не по-рано от 6 месеца от издаването на отказа.
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Издаването на разрешение може да бъде отказано когато:
1. лице, което участва в управителен или контролен орган на застрахователя или актюера, не отговаря на изискванията на чл. 10 и 13;
2. прогнозата, програмата, планът, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията;
3. (нова - ДВ, бр. 58/97 г.) лицата, записали 0,5 и повече на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 58/97 г.) не са изпълнени други изисквания на закона.
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка може да се отнема, когато:
1. застрахователят нарушава условята, при които е издадено разрешението;
2. застрахователят в срок не е съставил и представил финансов или краткосрочен план в съответствие с чл. 50;
3. застрахователят не осъществи мерките по чл. 50;
4. годишното общо събрание на застрахователя не е приело решение за компенсиране на балансовата загуба или, макар да е прието решение, загубата не е възстановена през предвиденото време;
5. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни задължения по застрахователните договори;
6. (изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение.
(2) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка се отнема, когато:
1. членовете на взаимозастрахователната кооперация спаднат под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни;
2. не е спазена доброволността на застраховането;
3. са нарушени изискванията на чл. 10 и 13;
4. (изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) застрахователят извърши съществено нарушение на закона;
5. застрахователят осъществява друга търговска дейност освен застрахователната;
6. застрахователят осъществява дейността си чрез лица, които самостоятелно или чрез свързани лица извършват охранителна или сходна с нея дейност.
7. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 1;
8. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 2;
9. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) се открие производство по ликвидация на застрахователя по чл. 61, ал. 1.
(3) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите по ал. 1, т. 1 и 5 и ал. 2 Агенцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата.
Чл. 32. (1) След отнемане на разрешението застрахователят не може да сключва нови застрахователни договори, да продължава срока, да увеличава застрахователната сума и да разширява покритието по съществуващите договори.
(2) Отнемането на разрешението не освобождава застрахователя от задълженията му по сключените договори.
Чл. 33. (1) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) С отнемане на разрешението за застраховане, презастраховане и застраховане и презастраховане Агенцията за застрахователен надзор назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на застрахователя до назначаване на ликвидатор или синдик.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Квесторът има правата на управителните и контролните органи на застрахователя съгласно устройствените му актове и ги упражнява под контрола на Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) Отказът да се издаде разрешение не подлежи на обжалване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Решението за отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност на основанията по чл. 31, ал. 2, т. 1, 3, 5, 7 и 9 не подлежи на обжалване.
Чл. 35. (1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор води регистър на издадените разрешения по застрахователи.

(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Съдържанието и редът за водене на регистъра се уреждат в правилника за устройство и дейността на Агенцията за застрахователен надзор.

Глава четвърта
ДЕЙНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ И ЧУЖДЕСТРАННО УЧАСТИЕ В МЕСТНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България с разрешение на Националния съвет по застраховане.
Чл. 37. (1) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане в Република България само чрез клон, чието седалище е в страната.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 58/97 г.) Клонът по ал. 1 трябва да бъде вписан по реда на Търговския закон и да има в страната средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер на капитала по чл.8, ал.2.
(3) Клонът води търговските книги на български език, отнасящи се до застрахователната му дейност в страната.
(4) Клонът съхранява документите, отнасящи се до неговата дейност по ал. 1, в седалището си.
(5) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок Агенцията за застрахователен надзор и се прилага чл. 32.
Чл. 38. (1) (Предишен чл. 38, изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Към искането за разширение чуждестранният застраховател представя:
1. приложенията, предвидени в чл. 26;
2. удостоверение от органа за надзор в страната по седалището си, че има право да извършва застраховане, видовете застраховки и че български застраховател може да извършва застрахователна дейност в тази страна;
3. баланс и сметка за печалбите и загубите за последните три години;
4. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) удостоверение от Българската народна банка за внасяне на средствата по чл. 8, ал. 2;
5. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г. и бр. 88 от 1999 г.) документи, установяващи обстоятелствата по чл. 10, ал. 2.
(2) (Нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) В тримесечен срок от получаване на разрешението за извършване на застрахователната дейност чрез клон на чуждестранен застраховател управителят на клона, който не е български гражданин, представя в Агенцията за застрахователен надзор доказателства, че има местожителство или дългосрочно пребиваване в страната.
Чл. 39. Средствата, придобити по застрахователни договори, както и собствени средства, се инвестират в страната.
Чл. 40. Разрешението за извършване на застраховане и презастраховане от чуждестранен застраховател се отнема:
1. в случаите на чл. 31, ал. 1;
2. когато чуждестранният застраховател е престанал да извършва застраховане в страната по седалището си;
3. когато страната по седалището на чуждестранния застраховател престане да разрешава застрахователна дейност на български застрахователи.
Чл. 41. При отказ да се издаде разрешение и при отнемане на дадено разрешение се прилагат чл. 32 и 34.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Едно или повече чуждестранни лица могат да участват в учредяването или да закупуват акции на българско акционерно застрахователно дружество.

Глава пета
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР И ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН АГЕНТ
(Изм. на заглавието - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователна дейност може да бъде извършвана чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти.
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Застрахователен брокер е търговец, който по занятие осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни договори по възлагане от застрахован, а за презастрахователни договори - от застраховател.
(2) Не е застрахователен брокер лице, което осъществява посредничество само по изпълнение на сключени без негово участие застрахователни договори.
(3) Застрахователният брокер може да осъществява и друга търговска дейност, с изключение на охранителна или сходна с нея дейност.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застрахователният брокер получава разрешение от Агенцията за застрахователен надзор и се вписва в регистъра на застрахователните брокери, воден в Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Застрахователен брокер може да бъде лице, което:
1. притежава квалификация и професионален опит в застраховането;
2. има висше образование;
3. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност;
5. не извършва охранителна или сходна с нея дейност и не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност.
(2) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, обстоятелствата по ал. 1 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и представляват.
Чл. 43б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор се произнася в двумесечен срок от получаване на искането за издаване на разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер.
(2) Отказът за издаване на разрешение не подлежи на обжалване. Ново искане за разрешение може да се прави не по-рано от шест месеца от отказа.
Чл. 43в. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер се отнема:
1. при откриване на производство по несъстоятелност;
2. при извършване на охранителна или сходна с нея дейност;
3. при открито производство по ликвидация;
4. когато е нарушен принципът на доброволността в застраховането;
5. когато е извършено друго съществено нарушение на закона.
(2) Издаденото разрешение за извършване на дейност като застрахователен брокер може да се отнеме, когато са нарушени условията, при които е издадено разрешението, или са представени неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението.
Чл. 43г. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) При осъществяване на дейността си брокерът може да:
1. проучва и набира необходимата информация и анализира застрахователния интерес на възложителя;
2. набира и предоставя на възложителя информация относно условията и премиите по застрахователните договори;
3. договаря възможно най-добрите условия за възложителя при сключване на застраховката;
4. пласира застрахователните рискове по договори за застраховка;
5. подготвя в съответствие с предоставените му пълномощия документите за оформяне на застрахователните договори;
6. организира събирането на застрахователни премии;
7. предлага на възложителя предприемане на предпазни мерки с цел намаляване на вероятността от настъпване на застрахователни събития и намаляване размера на вероятната щета;
8. съдейства на застрахования при настъпване на застрахователно събитие за установяване на причините за него, за разглеждане и уреждане на щетите;
9. получава от името и за сметка на застрахования застрахователното обезщетение.
(2) Договорът между възложителя и застрахователния брокер се сключва в писмена форма. Застрахователният брокер не може без разрешение на възложителя да прехвърля задълженията си другиму.
(3) Задълженията на застрахователния брокер към възложителя при посредничество по договор за застраховка се отнасят и при посредничество за сключване на договори за презастраховане.
Чл. 43д. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователният брокер има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на негови усилия. Възнаграждението се сключва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, а при договор за презастраховане - от презастрахователя.
Чл. 43е. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застрахователният брокер се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) "Застрахователният агент" е физическо лице, натоварено и упълномощено от застраховател да извършва срещу възнаграждение посочените в пълномощното действия от името и с последици за застрахователя. Упълномощаването се извършва в писмена форма.
(2) Застрахователното агентство е свободна професия. Застрахователният агент не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател.
(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор за застрахователно агентство.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Застрахователният агент не може да извършва охранителна или сходна с нея дейност.
(2) Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение N: 1 към чл. 6, ал. 2, или за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение N: 1 към чл. 6, ал. 2, при изричното им писмено съгласие.
(3) Застрахователен агент не може да работи за застрахователен брокер.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя на Агенцията за застрахователен надзор. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняването на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и представя в Агенцията за застрахователен надзор. Промените в списъка се съобщават на Агенцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент спазват принципа на доброволността и добросъвестно разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защитата на интересите на застрахованите.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

Чл. 47. Министерският съвет издава наредба за приложението на тази глава.

Глава шеста
СРЕДСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ И ТЯХНОТО ИНВЕСТИРАНЕ

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) "Гаранционният капитал" съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от размерите, посочени в приложение N: 2.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на застрахователя, не могат да превишават половината от собствения капитал, отразен в счетоводните документи.
(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Дълготрайните нематериални активи не може да надвишават 10 на сто от общия размер на дълготрайните материални и нематериални активи.
Чл. 49. Министерският съвет издава наредба, с която определя:
1. начина за установяване на собствените средства;
2. границата на платежоспособност и начина, по който тя ще бъде изчислявана.
Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато е нарушено изискването на чл. 48, ал. 1, застрахователят по нареждане на Агенцията за застрахователен надзор представя финансов план за оздравяване.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато собствените средства намалени с нематериалните активи спаднат под установения гаранционен капитал, застрахователят представя за одобряване на Агенцията за застрахователен надзор краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) В случаите на ал. 2 директорът на Агенцията за застрахователен надзор определя срок за набиране на собствени средства до установената граница на гаранционния капитал.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.).
Чл. 51. (1) Застрахователят е длъжен да създаде общи и застрахователни резерви.
(2) "Общите резерви" се състоят от:
1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 36 от Закона за кооперциите;
2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя.
(3) "Застрахователните резерви" се състоят от:
1. запасен фонд;
2. математически резерви по застраховките по живот;
3. резерви за предстоящи плащания;
4. пренос-премиен резерв;
5. капитализирана стойност на пенсиите;
6. (изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) други резерви, одобрени от Агенцията за застрахователен надзор.
(4) Министерският съвет одобрява наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви.
Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователят е длъжен да инвестира застрахователните резерви във:
1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата;
2. необременени с тежести недвижими имоти;
3. облигации, издадени или гарантирани от общините;
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) акции и облигации, издадени от търговски дружества и приети за търговия на фондовата борса;
5. (доп., ДВ, бр. 83 от 2000 г.) банкови депозити, ипотечни облигации, издадени по Закона за ипотечните облигации;
6. (отм., ДВ, бр. 110 от 2001 г.)
7. (нова, ДВ, бр. 88 от 1999 г.) активи, договорени в общите условия по застраховки "Живот", свързани с инвестиционен фонд.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Инвестициите по ал. 1, определени спрямо общия размер на застрахователните резерви, не могат да надвишават, както следва: по т. 2 - десет на сто; по т. 3 - пет на сто; по т. 4 - тридесет на сто, но не повече от 5 на сто от акциите и облигациите на едно дружество; по т. 5 - петдесет на сто, но не повече от 25 на сто в една банка; по т. 6 - размера на откупната стойност.
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Когато размерът на придобитите дялове и акции надвишава 10 на сто от капитала на търговското дружество, застрахователят е длъжен да уведоми Агенцията за застрахователен надзор в 7-дневен срок от придобиването им.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато застрахователят инвестира собствените си средства в дялове и акции на друго търговско дружество и размерът на инвестицията надвишава 10 на сто от размера на собствените му средства, той е длъжен да поиска предварително разрешение от Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователят може да инвестира застрахователни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите.
Чл. 55. Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в присъщите разходи на застрахователя.

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 58/97 г.; отм., бр. 88 от 1999 г.).

Глава седма
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застраховател може да прехвърли застрахователния си портфейл по всички или по отделен вид застраховки след писмено разрешение на Агенцията за застрахователен надзор.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) За получаване на разрешение прехвърлящият и поемащият застраховател представят договорените условия за прехвърляне, докато и други документи, които Агенцията за застрахователен надзор поиска.
(3) Разрешение се дава, когато поемащият застраховател след прехвърлянето има собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, и договорените условия отговарят на застрахованите лица.
Чл. 57. След прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си към застрахованите.
Чл. 58. (1) Прехвърлящият и поемащият застраховател уведомяват застрахованите за прехвърлянето и неговите условия.
(2) Застрахователят има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател до 60 дни от получаването на уведомлението.

(3) Застрахованите по живот имат право да получават премийната резерва, която съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по имущества - частта от премията, съответстваща за неизтеклия срок на договора.

Глава осма
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Чл. 59. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Преобразуване чрез сливане, вливане, разделяне или отделяне се разрешава, ако след преобразуването застрахователят има собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
Чл. 60. (1) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Разрешение за сливане и вливане на застрахователи се дава след разрешение от Комисията за защита на конкуренцията.
(2) (Предишен текст на чл. 60, изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При сливане, разделяне и отделяне на застраховател за новосъздадения се прилагат разпоредбите на чл. 25, 26 и 27.

Чл. 60а. (Нов, ДВ, бр. 93 от 1998 г.) При преобразуване новият договор трябва задължително да бъде доведен до знанието на всеки застрахован при съответния реорганизиращ се застроховател.

Глава девета
ЛИКВИДАЦИЯ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Ликвидация се провежда в следните случаи:
1. по решение на общото събрание;
2. при изтичане на срока, за който застрахователят е учреден;
3. при настъпване на други основания, предвидени в устава.
(2) Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл. 31, ал. 1 или ал. 2, т. 1 - 6.
(3) При възникване на основанията по ал. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяването на покритието на съществуващите договори.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) В случаите по ал. 1 застрахователят в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява Агенцията за застрахователен надзор и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни договори и предложение за ликвидатор. Акенцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението.
(5) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) В случаите по ал. 2 производството по ликвидация се образува от окръжния съд по седалището на застрахователя по искане на Агенцията за застрахователен надзор. В искането се посочват само основанията, въз основа на които е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност, като към него се прилагат заверен препис от акта за отнемане на разрешението, план за ликвидация и предложение за назначаване на ликвидатор.
(6) Ако искането отговаря на изискванията по ал. 5, съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор.
Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, за когото е открито производство по ликвидация, се считат за предявени.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор може да задължи ликвидатора да направи публично предложение за продажба на предприятието или за прехвърляне на застрахователните договори.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.)Ликвидаторът информира Агенцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя баланс и отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
Чл. 63. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Съдът вписва в Търговския регистър прекратяването на застрахователя след решението на Агенцията за застрахователен надзор.

Чл. 64. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при ликвидация на застраховател се прилагат правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно по Закона за кооперациите.

Глава десета
СЧЕТОВОДСТВО И ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ
(Изменение на заглавието - ДВ, бр. 58 от 1997 г.)

Чл. 65. Управителният орган на застрахователя осигурява годишното счетоводно приключване.
Чл. 66. (1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Годишният счетоводен отчет се заверява най-малко от двама дипломирани експерт-счетоводители, назначени от общото събрание на застрахователя измежду дипломираните експерт-счетоводители, утвърдени от Агенцията за застрахователен надзор.
(2) Не може да заверява годишния счетоводен отчет експерт-счетоводител, който има материални интереси, различни от тези на застрахованите, или е служител или представител на застрахователя.
(3) Експерт-счетоводителя след проверка дава заключение дали счетоводния баланс и сметката за печалбите и загубите са надлежно съставени и дали дават вярна и точна представа за дейността на застрахователя.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато се установи нарушение от съществено значение за по-нататъшната нормална дейност на застрахователя, експерт-счетоводителят незабавно уведомява Агенцията за застрахователен надзор.

(5) (Нова - ДВ, бр. 58/97 г.; изм., бр. 21/98 г., бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застрахователят е длъжен да представи в Агенцията за застрахователен надзор заедно с годишния счетоводен отчет и годишен доклад за заделените застрахователни резерви по образец, утвърден от директора на Агенцията за застрахователен надзор. Докладът се подписва от актюера на застрахователя, а ако няма такъв - от изпълнителния директор.

Глава единадесета
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Чл. 67. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Производство по несъстоятелност се открива, когато Националният съвет по застраховане е отнел разрешението за извършване на застрахователна дейност в случаите по ал. 3, както и на основание чл. 31, ал. 2, т. 7 или 8.
(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато:
1. е нарушил изискването на чл. 48, ал. 1 и мерките по чл. 50, ал. 1 са се оказали безрезултатни; или
2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2, се открива производство по несъстоятелност по искане на Агенцията за застрахователен надзор.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 68. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) В искането на Агенцията за застрахователен надзор се посочват само основанията по чл. 67, ал. 1 и се прилага заверен препис от решението за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност или за откриване на производство по несъстоятелност.
Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Съдът образува делото в деня на получаване на искането на Агенцията за застрахователен надзор и насрочва заседание не по-късно от 14 дни след образуването му.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Молбата на Агенцията за застрахователен надзор се разглежда от съда в закрито заседание с участието на прокурор, като се призовават застрахователят и Агенцията за застрахователен надзор.
Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Ако искането на Агенцията за застрахователен надзор отговаря на изискванията по чл. 68, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност;
3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
5. постановява обща възбрана и запор;
6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
8. назначава синдик.
Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Съдът назначава синдик от списъка на синдиците, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Синдикът информира съда и Агенцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите.
(4) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Съдът освобождава синдика, ако Агенцията за застрахователен надзор го изключи от списъка по ал. 1.
Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) При производство по несъстоятелност на застраховател, провеждащ застраховки по живот, интересите на застрахованите и ползващите се лица могат да се представляват от застъпник, назначен от съда по предложение на Агенцията за застрахователен надзор.
(2) Застъпникът подпомага синдика по управлението на имуществото и проверява търговските книги и съдържанието на касата.
Чл. 72. (Отм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.).
Чл. 73. (1) Синдикът в 7-дневен срок от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността обнародва в два централни ежедневника съобщение за откриване на производството и покана до кредиторите да предявяват вземанията си в 2-месечен срок.
(2) Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени.
Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1) Осребряването на имуществото се извършва от синдика.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор или синдикът може да поиска от съда да разреши продажбата на застрахователя като предприятие, ако това не е във вреда на кредиторите.
(3) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Когато искането по ал. 1 е направено от синдика, съдът одобрява сделката след получаване на писмено становище от Агенцията за застрахователен надзор. Становището се представя не по-късно от 30 дни след поискването му.
(4) Прехвърлянето на собствеността преди окончателното плащане на цената не се допуска.
Чл. 74. (Изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се погасяват по следния ред:
1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека - от заложената или ипотекирана вещ;
2. разноските по несъстоятелността;
3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане;
4. вземанията на застрахованите по застраховки живот;
5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки;
6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя;
7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания;
8. вземанията на други кредитори;
9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя.
Чл. 75. С решението за прекратяване на производството по чл. 735 от Търговския закон съдът постановява и заличаване на застрахователя от съдебния регистър.

Чл. 76. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон по несъстоятелността с изключение на чл. 615, 625, член 629, ал. 1, чл. 635, 656, чл. 658, алинея 1, т. 10 и 11, чл. 666 - 684 , 696 709, 722, 734, 740, 741 и 743.

Глава дванадесета
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ

ЗАСТРАХОВАНЕ
(Изм. на загл., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.)

Раздел I
Задължителни застраховки

Чл. 77. (1) "Задължителни застраховки" са:
1. "Гражданска отговорност" - на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства;
2. "Злополука" - на пътниците в обществения транспорт;
2. (Изм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.) "Гражданска отговорност на превозвачите", които извършват обществени превози, спрямо пътниците в превозните средства;
3. други застраховки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна.
(2) Договор за задължителните застраховки "Гражданска отговорност" и "Злополука" се сключва до края на предходната година за едногодишен срок или 15-дневен срок от възникване на застрахователния интерес и важи до края на годината.
(3) Размерът на застрахователните премии по задължителните застраховки се определя от застрахователя.

(4) (Доп., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Министерският съвет издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължително застраховане по ал. 1, т. 1 и 2.

Раздел II
Задължителна застраховка "Гражданска отговорност"

Чл. 78. Застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат:
1. собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната;
2. водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната; когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България.
Чл. 79. "Моторни превозни средства" по смисъла на тази глава са превозните средства със собствен двигател и прикачваните към тях ремаркета и полуремаркета, предназначени за движение по пътищата и снабдени с държавни регистрационни номера, както и трамвайте и тролейбусите.
Чл. 80. (1) При застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство на страната, в която е настъпила вредата.
(2) Не се считат за трети лица водачът на моторното превозно средство, съпрузите и роднините по права линия до втора степен включително на застрахованите.
(3) Застраховката "Гражданска отговорност" не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.
Чл. 81. Застрахователят не се освобождава от задълженията си по договор за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 33, т. 2 от Закона за движение по пътищата, но има право на регресен иск срещу причинителя.
Чл. 82. (1) Застрахователите, които предлагат застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 77, ал. 1, т. 1, учредяват Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, което е юридическо лице със седалище София.
(2) Бюрото извършва дейности, предвидени с международни договори за застраховане на гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Бюрото представлява българските застрахователи в международните застрахователни организации по дейностите в ал. 2. Българските застрахователи, които не са членове на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, не могат да извършват дейностите по ал. 2.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Националният съвет по застраховане по предложение на Агенцията за застрахователен надзор признава Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за представително пред международните застрахователни организации за дейностите по ал. 2.
(5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Съдът вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи след представяне на решението на Националния съвет по застраховане по ал. 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Агенцията за застрахователен надзор вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в нарочен регистър след съдебната регистрация на бюрото и отразява всички последващи промени на вписаните обстоятелства.

Чл. 83. (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Организацията, дейността и на чинът на издръжката на бюрото се уреждат с устава му, който се представя в Агенцията за застрахователен надзор.

Раздел III
Задължителна застраховка "Злополука"
Застраховка "Злополука"
(Изм. на загл., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 84. Когато началният и крайният пункт на пътуването са на територията на Република България, застраховка "Злополука" по чл. 77, алинея 1, т. 2 са длъжни да имат и да поддържат превозвачите за обществен превоз на пътници със:
1. релсови превозни средства;
2. тролейбуси и автобуси;
3. въздухоплавателни средства;
4. всички видове морски и речни плавателни съдове;
5. въжени линии и влакове;
6. таксиметрови автомобили.
Чл. 84. (Изм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.) Превозвачите, които извършват обществен превоз на пътници по всички видове транспорт, въжените линии и влекове, могат за застраховане на пътниците да сключват договори "Злополука", когато началната и крайната точка на пътуването са на територията на Република България.
Чл. 85. За пътниците по чл. 84, точки 1 - 6 включително се считат лицата, намиращи се в превозни средства или непосредствена близост до тях преди качването и след слизането, с изключение на обслужващия персонал.
Чл. 85. (Изм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.) За пътниците по чл. 84 се считат лицата, намиращи се в превозни средства или непосредствена близост до тях преди качването и след слизането, с изключение на обслужващия персонал.
Чл. 86. (1) При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума.
(2) Ако превозвачът няма договор за застраховка, пътникът или неговите наследници имат право да им се заплати минималната застрахователна сума от Гаранционния фонд.

(2) (Отм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.)

Раздел IV
Гаранционен фонд

Чл. 87. Учредява се Гаранционен фонд като юридическо лице със седалище София.
Чл. 88. Гаранционният фонд изплаща:
1. по застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение:
а) за неимуществените вреди, ако причинителят не може да бъде установен;
б) за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач;
2. обезщетение по задължителната застраховка "Злополука", ако превозвачът не е имал застраховка.
2. (отм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Гаранционният фонд се управлява от съвет в състав: председател, назначен от министъра на финансите, и четирима членове, назначени от министъра на финансите по предложение на Асоциацията на българските застрахователи измежду представители на застрахователите, които извършват задължително застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2.
(2) Гаранционният фонд се представлява от председателя на съвета.
Чл. 90. (1) Средствата на Гаранционният фонд се набират от:
1. вноски на застрахователите, които извършват задължително застраховане по този закон в процент от събраните застрахователни премии по задължителното застраховане;
2. глобите и имуществените санкции по чл. 95 и 96;
3. приходи от инвестиране на средствата на фонда.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Директорът на Агенцията за застрахователен надзор определя размера на процента по ал. 1, т. 1, сроковете и реда за набиране на вноските.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Заповедите на директора на Агенцията за застрахователен надзор по ал. 2 се обнародват в "Държавен вестник".
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; отм. бр. 1 от 2001 г.)
(5) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Средствата на Гаранционния фонд се инвестират по реда на член 52, ал. 1, т. 1, 3 - 5 и ал. 2.
Чл. 91. (1) След изплащането на обезщетението по чл. 88, т. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.
(2) След изплащане на застрахователната сума по чл. 88, т. 2 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното.
(2) (Отм., ДВ, бр. 97 от 2000 г. - в сила от 01.01.2002 г.)
Чл. 92. (1) Административните разходи на Гаранционният фонд се покриват от неговите приходи.
(2) Вноските към Гаранционният фонд по чл. 90, ал. 1, т. 1 се включват в присъщите разходи на застрахователя.

Чл. 93. Министърът на финансите издава правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд.

Глава тринадесета
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 94. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.; предишен текст на чл. 94, изм., бр. 88 от 1999 г.) Който сам, или чрез друго лице извършва застраховане без разрешение, в нарушение на издаденото разрешение или в нарушение разпоредбите на този закон, се наказва:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) извършителят - физическо лице - с глоба от хиляда лева до 5 хиляди лева.
2. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 88 от 1999 г.) юридическото лице - с имуществена санкция от 50 хиляди лева до 200 хиляди лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застраховател, който сключва задължителни застраховки с размер на застрахователните премии, по-нисък от установения от Агенцията за застрахователен надзор минимален размер, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лева до 50 000 лева, а при повторно нарушение - с имуществена санкция от 50 000 лева до 150 000 лева.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Който извършва дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент без разрешение или в нарушение на този закон, се наказва:
1. физическо лице - с глоба до 10 000 лева;
2. юридическо лице или едноличен търговец - с имуществена санкция до 50 000 лева.
Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Лице, което извърши нарушение по чл. 4а се наказва:
1. физическо лице - с глоба от 100 лева до 500 лева;
2. юридическо лице или едноличен търговец - с имуществена санкция от 500 лева до 2000 лева.
Чл. 94б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)
(1)(Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застраховател, който без разрешение от Агенцията за застрахователен надзор се отклони от одобрените от нея програми за презастраховане, тарифи и общи условия по застраховките или наруши чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 2000 лева до 10 000 лева.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застраховател, който не уведоми Агенцията за застрахователен надзор за откриване на производство по ликвидация на основанията по чл. 61, ал. 1 или не представи план за ликвидация в срока по чл. 61, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лева до 50 000 лева.
(3) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по чл. 61, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лева до 5000 лева.
Чл. 94в. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Застраховател или застрахователен брокер, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на директора на Агенцията за застрахователен надзор, се наказва:
1. физическо лице - с глоба от 1000 лева до 10 000 лева;
2. юридическо лице - с имуществена санкция от 5000 лева до 20 000 лева.
Чл. 95. (1) Застраховател, осъществяващ задължително застраховане, се наказва:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) ако откаже да сключи застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия - с имуществена санкция от 3 хиляди лева до 10 хиляди лева;
2. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) ако откаже сключването на договор по задължителна застраховка след нареждане на Агенцията за застрахователен надзор с имуществена санкция от 5 хиляди лева до 20 хиляди лева.
(2) Наложеното админстративно наказание не освобождава застрахователя от задължението да сключи застрахователния договор.
Чл. 96. Лице, което е длъжно да сключи задължителна застраховка, но не е сто рило това в предвидения срок, се наказва:
1. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) физическо лице - с глоба от 50 лева до 200 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) юридическо лице - с имуществена санкция от 500 лева до 5 хиляди лева.
Чл. 97. (1) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.)Актът за установяване на административно нарушение се съставя от органите на Агенцията за застрахователен надзор, Националната полиция, общинската администрация и други лица, овластени за това от директора на Агенцията за застрахователен надзор.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Наказателното постановление за глоба и имуществена санкция се издава от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а за нарушенията по чл. 94а и 96 - от директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, в чийто район е констатирано нарушението, или от оправомощено от него лице.

(3) Установяването на нарушение, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление става по Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Нови разпоредби - ДВ, бр. 58/97 г.)

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Охранителна дейност" е тази търговска дейност, при която се осигурява опазване на физически и юридически лица или техни имущества от противозаконни посегателства.
2. "Сходна дейност" е тази дейност, за която може да се направи основателен извод, че е подобна или прикрива охранителна дейност.
3. "Застрахователен холдинг " е акционерно дружество, което има за единствена цел да участва в български или чуждестранни застрахователни дружества, в инвестиционен посредник или в тяхното управление, като може самостоятелно да извършва застрахователна дейност.
4. "Свързани лица" са лицата по § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
5. "Заварен застраховател" е акционерно дружество или взаимозастрахователна кооперация, които към 1 януари 1997 г. са имали предмет на дейност застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и сключени застраховки по приложението към чл. 6, ал. 2 и/или презастрахователни договори.
6. "Асоциация на българските застрахователи" е сдружение с идеална цел, в която членуват застрахователите, получили разрешение по този закон.
7. "Парични средства" са български левове, чуждестранна конвертируема валута и емитирани от българската държава ценни книжа по котировката в момента на внасянето им.
§ 2. Министърът на финансите може да възлага извършването на финансови ревизии в застрахователен холдинг, в застрахователно дружество или във взаимозастрахователна кооперация за осигуряване спазването на този закон.

§ 3. Българската народна банка открива набирателни сметки по чл. 8, ал. 3 на дружествата, като средствата се олихвяват с основния лихвен процент за периода.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (Предишен § 1 - ДВ, бр. 58/97 г.) Член 49, ал. 2 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42 и 59 от 1996 г.) се изменя така:
"(2) За посредничество при договори за морски превоз, застраховане и при борсови сделки се прилагат разпоредбите за тези дейности, дори ако посредничеството е извършено от търговски посредник."
§ 5. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 58/97 г.) Членове 27 и 28 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., брой 22 от 1976 г., бр. 35 и 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 65 от 1995 г. и бр. 44 от 1996 г.) се отменят.
§ 6. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 58/97 г.) Този закон отменя:
1. Закона за Държавния застрахователен институт (обн.,ДВ, бр.54 от 1969 г.; изм., бр. 85 от 1970 г., бр. 90 от 1993 г. и бр. 59 от 1996 г.);
2. Закона за застраховане на имуществата (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г.; ДВ, бр. 52 от 1965 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 и 97 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 53 от 1974 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 37 от 1978 г., бр. 36 и 89 от 1979 година);
3. Указа за задължителна застраховка на пътниците и персонала по железопътния, водния, автомобилния и въздушния транспорт (обн., Изв., бр. 16 от 1952 го дина; изм., бр. 71 от 1957 г.; ДВ, бр.38 от 1967 г. и бр. 7 от 1984 г.).
§ 7. (Предишен § 4, изм.- ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Държавният застрахователен институт продължава да съществува като юридическо лице с досегашното си устройство, управление и дейност до преобразуването му от Министерския съвет. В 6-месечен срок след преобразуването дейността му трябва да се приведе в съответствие с този закон.
§ 8. (Предишен § 5 - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Заварените застрахователи трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат разрешение за извършване на застрахователна дейност до 31 март 1998 година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Заварените застрахователи при поискване на разрешението трябва да имат внесени най-малко половината от изискуемия минимален размер на капитала по чл. 8, ал.2, като разликата до пълния му размер се набира и внася до 31 март 1998 година.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Заварените застрахователи при подаване на заявление за разрешение представят следните документи:
1. действащия устав;
2. списък с акционерите с данни за притежаваните акции;
3. документи, доказващи изпълнението на изискванията по чл. 10;
4. прогнози и програми по чл. 26, т. 3, 4 и 5 за следващите три години;
5. общо условия по застраховките, за които се иска разрешение, и тарифите по тях;
6. отчетите и балансите за предходните три години;
7. списък на откритите банкови сметки в страната и чужбина;
8. списък на лицата, работещи във или за дружеството, съответно кооперацията;
9. писмени доказателства, удостоверяващи набираните, произхода и внасянето на капитала;
10. декларации по чл. 26, т. 9 и 10;
11. (нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) писмена информация за извършените прехвърляния на акции от датата на първата регистрация на дружеството.
(4) Заварените застрахователи привежадат дълготрайните активи в съотношението по чл. 48, ал. 3 до три години от влизане в сила на закона.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Националният съвет по застраховане упражнява надзор по изпълнението на ал. 2 - 4 и при неизпълнение отнема даденото разрешение.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Непоискалите и неполучили разрешение за застрахователна дейност прекратяват дейността си по реда на глава девета, ако не е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност. Производството по ликвидация се открива по реда на чл. 61, ал. 5. В производството по ликвидация застрахователните правоотношения се прекратяват по реда на § 8б.
(7) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 не се отнася за внесения към момента на влизането в сила на този закон капитал на застрахователи, получили разрешение съгласно чл. 28.
(8) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 2001 г., бр. 102 от 2001 г.) Производството по несъстоятелност на непоискали или неполучили разрешение за застрахователна дейност заварени застрахователи, които са неплатежоспособни по смисъла на чл. 608 от Търговския закон и са свръхзадължени по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, се открива по искане на Агенцията за застрахователен надзор след решение на Националния съвет по застраховане. Относно реда за извършване на производството по несъстоятелност се прилага глава единадесета.
§ 8а. (1) (Нов, ДВ, бр. 93 от 1998 г.) Не се издава разрешение на:
1. преобразуван заварен застраховател, който не е привел дейността си в съответствие с изискванията на този закон;
2. заварен застраховател, който е променил търговската си фирма, без да е привел дейността си в съответствие с изискванията на този закон;
3. заварен застроховател, който след 22 юли 1997 г. е осъществявал и охранителна или сходна с нея дейност, или активите му изцяло или отчасти са внесени от лицата, извършващи такава дейност.
(2) Издаденото разрешение се отнема при условията на ал. 1.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.).
§ 8б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Заварен застраховател, който не е поискал или не е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност, включително и такъв, за когото е открито производство по ликвидация, е длъжен до 31 декември 1999 г. да върне на застрахованите лица частта от премията за неизтеклия срок на имуществените застраховки и математическия резерв с набраните върху него лихви за застраховките "Живот".
§ 9. (Предишен § 6 - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) Всички дружества и кооперации, които имат за предмет застрахователна дейност, се регистрират в Дирекцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок от влизането на закона в сила.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) За неизпълнение на ал. 1 на ръководните длъжностни лица се прилага глоба хиляда лева.
§ 10. (Предишен § 7 - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) При Дирекцията за застрахователен надзор се създава Временен обезпечителен фонд за защита интересите на застрахованите по застраховка живот. Сметката на фонда е в Българска народна банка.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Заварените застрахователни дружества, сключили застраховки по раздел I от приложението към чл. 6, ал. 2, в 1-месечен срок от влизането в сила на този закон внасят обезпечение във Временния обезпечителен фонд, изразяващо се в парични вноски или в държавни ценни книжа, в размер 10 на сто от математическия си резерв по отделните застраховки към 31 декември 1996 г. Направените вноски по досегашния ред се приспадат от размера на дължимото обезпечение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) На получилите разрешение обезпечението заедно с лихвата се връща в 3-дневен срок от получаването на разрешението.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Обезпеченията, направени от застрахователи, непоискали или неполучили разрешение, остават в полза на фонда за гарантиране на задълженията им по застраховките от раздел I на приложението.
(5) Условията и редът за разходване на средствата по фонда за гарантиране на задълженията на застрахователните дружества по ал. 4 се урежда с наредба, издадена от министъра на финансите.
(6) Застрахователно дружество, невнесло в срок вноската по ал. 2, се прекратява от съда по искане на Дирекцията за застрахователен надзор и се извършва ликвидация.
§ 11. (Предишен § 8 - ДВ, бр. 58/97 г.)
(1) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане в Република България чрез клон, чието седелище е в страната, след 31 март 1998 г.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 58/97 г.) Дружество, в което участието на чуждестранно лице пряко или чрез друго дружество му осигурява мнозинство при вземане на решение или възпрепятства вземането на решение, може да извършва застраховане в Република България при условията на този закон след 31 март 1998 г.
§ 12. (Нов - ДВ, бр. 1/97 г.; предишен § 8а, бр. 58/97 г.)
(1) За 1997 г. договорът за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" се сключва до 31 януари включително и важи до края на годината.
(2) При несключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за събития, настъпили от 1 до 31 януари 1997 г., обезщетенията на увредените лица се покриват от Държавния застрахователен институт за сметка на Гаранционния фонд в размерите по наредбата по чл. 77, ал. 4. Застрахователят превежда в Гаранционния фонд съответстващата за периода част от премията.
(3) Платените обезщетения се възстановяват на Държавния застрахователен институт от Гаранционния фонд в срок един месец от плащането.
(4) За събития, настъпили от 1 до 31 януари 1997 г., Гаранционният фонд не встъпва в правата по чл. 91, ал. 1. Това правило не се прилага в случаите, когато щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната на чл. 33, т. 2 от Закона за движението по пътищата, или от неправоспособен водач.
§ 13. (Нов - ДВ, бр. 1/97 г.; предишен § 8б, бр. 58/97 г.) Сключеният за 1997 г. договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и "Злополука" преди наредбата по чл. 77, ал. 4 се привежда в съответствие с наредбата.
§ 14. (Предишен § 9 - ДВ, бр. 58/97 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 1997 г.
§ 15. (Предишен § 10 - ДВ, бр. 58 от 1997 г.)
Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
Законът е приет от 37-о Народно събрание на 26 септември 1996 г. и е подпечатан с държавния печат.

Приложение N: 1
към чл. 6, ал. 2
(Предишно приложение към чл. 6, ал. 2, изм., ДВ, бр. 88 от 1999 г.)

Видове застраховки
Раздел I

1. Застраховка "Живот".
2. Женитбена и детска застраховка.

3. Застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд.

Раздел II

1. Застраховка "Злополука".
2. Застраховка "Заболяване".
3. Застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства.
4. Застраховка на релсови превозни средства.
5. Застраховка на летателни апарати.
6. Застраховка на плавателни съдове.
7. Застраховка на товари по време на превоз.
8. Застраховка "Пожар" и "Природни бедствия".
9. Застраховка "Щети на имущество".
10. Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства.
11. Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на летателни апарати.
12. Застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на плавателни съдове.
13. Застраховка "Обща гражданска отговорност".
14. Застраховка на кредити.
15. Застраховка на гаранции.
16. Застраховка на разни финансови за губи.
17. Застраховка на правни разноски (правна защита).
18. Помощ при пътуване.

Приложение N: 2
към чл. 48, ал. 2
(Ново приложение - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)

Размер на гаранционния капитал

N: Видове застраховки по
приложение N: 1
към чл. 6, ал. 2
Размер на
гаранционния
капитал
(хил. лв.)
  Застраховки по раздел I
(за всички видове)
 
1. Акционерно дружество и клон на чуждестранен застраховател 600
2. Взаимозастрахователна кооперация 400
  Застраховки по раздел II  
1. за видовете по
т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 16, 17 и 18
300
2. за видовете по т. 9 и 12 200
3. за видовете по т. 10, 11, 13, 14 и 15 400

З А К О Н
за допълнение на Закона за застраховането
(Обн. - ДВ, бр. 1 от 03.01.1997 г.)

......................................
......................................

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от 37-о Народно събрание на 20 декември 1996 г. и е подпечатан с държавния печат.

З А К О Н
за изменение и за допълнение на Закона за застраховането
(Обн. - ДВ, бр. 58 от 22.07.1997 г.)

......................................
......................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 39. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г,; изм., бр. 25 от 1992 година, бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 387, ал. 3 думите "ал. 1" се заменят с "ал. 2".
2. В чл. 399, ал. 1, изречение второ думите "задължението си по чл.389, ал.1" се заменят със "задълженията си по чл. 389".
§ 40. В чл. 6, ал. 1, изречение трето от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 8 от 1992 г.; изм., бр. 92 и 102 от 1995 година, бр. 109 от 1996 г.; попр., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 55 от 1997 г.; изм., бр. 55 от 1997 г.) думите "Дирекцията за застрахователен надзор" се заменят с "Националния съвет по застраховане".
§ 41. Министерският съвет до 31 октомври 1997 г. изготвя и приема нормативните актове, свързани с приложението на закона.
§ 42. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 17 юли 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за застраховането
(Обн. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г.)

......................................
......................................

Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 юли 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за застраховането
(Обн. - ДВ, бр. 88 от 08.10.1999 г.)

......................................
......................................

Преходна разпоредба

§ 64. В срок до 1 месец от влизането в сила на този закон заварените застрахователи, включително получилите разрешение за извършване на застрахователна дейност, представят информацията по § 8, ал. 3, т. 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за застраховането.
§ 65. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Асоциацията на българските застрахователи прави предложение по чл. 89, ал. 1.
§ 66. Лицата, които не отговарят на изискванията по чл. 10, ал. 4 и чл. 13, ал. 3, се освобождават от компетентния орган на застрахователя в 3-месечен срок от влизането в сила на този закон.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 24 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

На заглавна страница