ЗАКОН
ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
(Обн. - ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.; изм. и доп., бр. 71 от 1998 г.; изм., бр. 83/98 г.; изм. и доп., бр.105 от 1998 г. и бр. 153 от 1998 г.;
изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; доп., бр. 51 от 1999 г., бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 18.12.2001 г. – а сила от 01.01.2002 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. В общинския бюджет постъпват следните местни данъци и такси: 1. местни данъци: а) данък върху недвижимите имоти; б) данък върху наследствата; в) данък върху даренията; г) данък при възмездно придобиване на имущество; д) данък върху превозните средства; е) (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) пътен данък; ж) (предишна т. е, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) други местни данъци, определени със закон; 2. местни такси за: а) битови отпадъци; б) ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площадки, улични платна; в) ползване на детски ясли, детски градини, лагери, общежития, домове за социални грижи и други форми на социално обслужване; г) ползване на курорт; д) добив на кариерни материали; е) технически услуги; ж) административни услуги; з) кучета; и) откупване на гробни места; к) (отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.); л) други местни такси, определени със закон.

Чл. 2. За всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по чл. 1 общинският съвет определя цена.
Чл. 3. (1) Таксите са прости или пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки.
(2) Министърът на финансите може да определя случаите, в които таксите задължително се плащат с общински таксови марки или в брой.
Чл. 4. (1) Размерите на местните такси се определят от общинския съвет в границите, предвидени с този закон.
(2) Решенията на общинските съвети и заповедите на кметовете по този закон се обявяват публично в 7-дневен срок от приемането им.
Чл. 5. (1) Таксите за дейности, преминали от държавния бюджет към бюджетите на общините и обратно, продължават да се събират в размерите за държавните, съответно за общинските такси, но се внасят в приход на бюджета, който осигурява издръжката на съответната дейност.
(2) Когато на общински орган е възложено да извършва действие или да издава документ, за което е предвидена държавна такса, в приход на общинския бюджет постъпва цялата или част от събраната такса. Размерът на частта от таксата за общинския бюджет и редът за предоставянето се определят със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Чл. 6. Данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители по образец, одобрен от министъра на финансите, който се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 7. Местните данъци се събират от органите на данъчната администрация, а таксите - от общинската администрация, освен ако с този закон е предвидено друго.
Чл. 8. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 9. (1) Данъчната оценка съгласно приложенията към закона се актуализира, но не по-късно от 30 ноември на предходната година, когато индексът на пазарните стойности на недвижимите имоти се увеличи с повече от 20 на сто с натрупване за периода от последната им промяна.
(2) Индексът по ал. 1 се определя от Националния статистически институт.

Глава втора
МЕСТНИ ДАНЪЦИ

Раздел I
Данък върху недвижимите имоти

Чл. 10. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и застроените земеделски и горски земи за действително застроената площ и прилежащия й терен.
(2) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.
Чл. 11. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Собственикът на сградата, построена върху държавен или общински парцел или дворното място, е данъчно задължен и за парцела, съответно дворно място.
(3) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При предоставяне на особено право на ползване - концесия върху имоти - публична държавна или публична общинска собственост, данъчно задължен е концесионерът.
Чл. 12. (1) Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.
(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Чл. 14. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват териториалната данъчна дирекция по реда и в срока по ал. 1.
(3) (Нова, ДВ, бр. 102 от 2000 г.) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32.
Чл. 15. (1) За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
(2) При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
Чл. 16. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.) При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1.
(2) В случаите по ал. 1 задължението за плащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца, в който е настъпила промяната.
Чл. 17. (1)(Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 17, изм., бр. 102 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2001 г.) Предприятията, подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред данъчната администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.
(2)(Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За жилищните имоти лицата по ал. 1 подават декларация по реда и в сроковете по чл. 14.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съобщава данъчната оценка на жилищния имот в 10-дневен срок от получаването на декларацията по ал. 2 и ежегодно до 1 февруари - в случаите на промяна на стойността й.
(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъкът се внася в сроковете по чл. 28 в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота съгласно декларираните данни.
Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 34 от 2000 г.) Данъчният орган проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи.
(2) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 34 от 2000 г.) При поискване от данъчните органи на данни и доказателствен материал за имотно състояние (копия от карти и планове, компютърни модели, регистри и други) съответните служби на бюджетна издръжка са длъжни да ги предоставят безвъзмездно в 7-дневен срок.
(3)(Нова, ДВ, бр. 34 от 2000 г.) Данни по ал. 2 от кадастъра се предоставят при условията и по реда, предвидени в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Чл. 19. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).
Чл. 20. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от данъчен орган по норми съгласно приложение N: 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Чл. 21. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение N: 2.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на имотите по чл. 11, ал. 2, върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2.
(4) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 102 от 2000 г., предишан ал. 3, бр. 109 от 2001 г.) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи данъчният орган може да ползва и вещи лица.
Чл. 22. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер 1,5 на хиляда.
Чл. 23. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 3 и чл. 17, ал. 2 се определя от данъчен орган по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.
Чл. 24. (1) Освобождават се от данък:
1. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) общините за имотите - публична общинска собственост;
2. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавата за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;
3. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
4. читалищата;
5. сградите - собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;
6. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
7. сградите на Българския Червен кръст;
8. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сградите, използвани от висшите училища и от академиите за учебен процес и научна дейност;
9. молитвените домове на законно регистрираните вероизповедания в страната;
10. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;
11. (отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.);
11а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) сградите - паметници на културата, когато не се използват със стопанска цел;
12. музеите, галериите, библиотеките;
13. имотите, с изключение на жилищните, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;
14. стопанските сгради на земеделските производители, използвани за селскостопанска дейност;
15. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;
16. (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) сградите, обявени по съответния ред за застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение за период от 5 години, считано от датата на издаване на първоначалното удостоверение;
17. (нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; отм., бр. 109 от 2001 г.).
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно и за части от имоти.
Чл. 25. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
(2) За имот, който е основно жилище на лице с първа или втора група инвалидност, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
Чл. 26. (Отм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.).
Чл. 27. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр.102 от 2000 г.) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на четири равни вноски в следните срокове: до 1 февруари, до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим.
(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.

(3) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.) Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.

Раздел II
Данък върху наследствата

Чл. 29. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.
(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.
Чл. 30. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.
(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 31. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.
Чл. 32. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в териториалната данъчна дирекция по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.
(2) За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.
(3) За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение.
(4) Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му.
(5) Подадената в срок декларация от един наследник ползва и другите наследници.
(6) Данъчно задължените лица посочват в декларацията полученото наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка.
(7) Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете по предходните алинеи, се декларират в едномесечен срок от узнаването. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
Чл. 33. (1) Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва:
1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение N: 2;
2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка;
3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) леките автомобили, автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи - по реда на чл. 55, ал. 1;
4а. (нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г останалите превозни средства - по застрахователна стойност;
5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни.
(2) По реда на ал. 1 се оценяват и задълженията на наследодателя.
(3) Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява.
(4) При поискване от данъчен орган или от заинтересуваното лице застрахователите издават в 7-дневен срок удостоверение за застрахователната стойност на вещта.
Чл. 34. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат:
1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32;
2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32;
3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) разноските за погребение в размер 1 000 лева;
4. предвидените в закона облекчения.
Чл. 35. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството.
(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл. 33.
Чл. 36. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по следните таблици:
1. за съпрузи и наследници по права линия

Таблица N: 1

Наследствен дял в левове

Данъчна ставка

до 15 000
необлагаеми
от 15 001 до 50 000
0,1% за горницата
над 15 000лв.
от 50 001 до 100 000
35 лв. + 0,2% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000
135 лв. + 1 % за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000
1 135 лв. + 2 % за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000
7 135лв. + 5 % за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000
32 135 лв. + 10 % за горницата
над 1 000 000 лв.



2. за наследници по съребрена линия

Таблица N: 2

Наследствен дял в левове

Данъчна ставка

до 15 000
0,1%
от 15 001 до 50 000
15 000 лв. + 0,2% за горницата
над 15 лв.
от 50001 до 100 000
85 лв. + 0,5% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000
335 лв. + 1,5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000
1 835лв. + 3,5% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000
12 335лв. + 6% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000
42 335 лв. + 12 % за горницата
над 1 000 000 лв.



3. за други наследници

Таблица N: 3

Наследствен дял в левове

Данъчна ставка

до 15 000
0,3%
от 15 001 до 50 000
450 лв. + 3,5% за горницата
над 15 000 лв.
от 50 001 до 100 000
1 675 лв. + 4% за горницата
над 50 000 лв.
от 100 001 до 200 000
3 675лв. + 5% за горницата
над 100 000 лв.
от 200 001 до 500 000
8 675 лв. + 7% за горницата
над 200 000 лв.
от 500 001 до 1 000 000
29 675 лв. + 10% за горницата
над 500 000 лв.
над 1 000 000
79 675 лв. + 20% за горницата
над 1 000 000 лв.
   


Чл. 37. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчния процесуален кодекс.
Чл. 38. (1) Освобождават се от данък:
1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия;
2. (доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.;
3. обикновената покъщнина;
4. дребният земеделски инвентар;
5. библиотеките и музикалните инструменти;
6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен;
7. неполучените пенсии на наследодателя;
8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.
(2) Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 е при условие, че имуществото се наследява от роднини по права линия, съпруг, братя и сестри.
Чл. 39. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му.
Чл. 40. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.
(2) Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1.
Чл. 41. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; доп., бр. 102 от 2000 г.) Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от териториалната данъчна дирекция, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.
(2) Алинея 1 се прилага съответно и при изплащане на обезщетения по договор за застраховка "Живот", сключен от наследодателя в полза на трети лица.
(3) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Прехвърлянето на поименни акции и други ценни книжа, принадлежащи на лица, които са починали или са обявени за отсъстващи, се извършва въз основа на удостоверение, издадено от териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството, че тези ценни книжа са посочени в декларацията и дължимият данък върху наследството е платен.
Чл. 42. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Кметовете на общини и райони изпращат на териториалната данъчна дирекция до 15-о число на месеца справка за починалите през предходния месец лица с местожителство в съответното населено място.
(2) В справката по ал. 1 се посочват трите имена на лицето, датата на смъртта, единният му граждански номер, семейното му положение, както и данни за законните му наследници - деца, съпруг, родители.

Чл. 43. (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Банките, застрахователните и другите търговски дружества, както и всички други лица, които са влогодържатели или длъжници по ценни книги, пари или друго имущество, което влиза в едно наследство, за което знаят че е открито, са длъжни преди плащането, предаването или прехвърлянето на това имущество да изпратят опис на имуществото на териториалната данъчна дирекция по местооткриване на наследството.

Раздел III
Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Чл. 44. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.
(3) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон.
Чл. 45. (1) Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител.
(2) Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят.
Чл. 46. (1) Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.
(2) Имуществото се оценява, както следва:
1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение N: 2;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3, 4, 4а и 5.
(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Данъчната оценка по приложение № 2 за имотите по ал. 2, т. 1 се определя на основата на данните и характеристиките, съдържащи се в декларацията по чл. 14, ал. 1.
Чл. 47. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:
а) 0,5 на сто - при дарение между роднини по права линия и между съпрузи;
б) 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и на племенници;
в) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в т. 1 и 2.
(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.
(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.
Чл. 48. (1) Освобождават се от данък:
1. придобитите имущества от:
а) държавата и общините;
б) (доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете";
в) Българският Червен кръст;
г) национално представените организации на инвалиди и за инвалиди;
д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници;
2. даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за инвалиди;
3. даренията с хуманитарна цел на лица с I или II група инвалидност и социално слаби граждани;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения;
6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон;
7. даренията в полза на народните читалища;
8. придобитите имущества по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;
9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.
(2) Когато имуществото, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.
Чл. 49. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъкът се заплаща преди прехвърляне на имуществото в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по местоживеенето, съответно седалището на данъчно задълженото лице.
(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2000 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.) Преди прехвърляне на недвижим имот, ограничени вещни права върху недвижим имот и моторни превозни средства лицата по чл. 45 подават декларация, в която посочват вида на имота, местонахождението му, съответно вида и други индивидуализиращи данни за превозното средство, начина на придобиване и наличието на родствена връзка между прехвърлителя и приобретателя.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 102 от 2000 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) При безвъзмездно придобиване на имущества, без тези по ал. 2 лицата, получили имущество, подават декларация за облагането им с данък в едномесечен срок от получаването.
Чл. 50. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава.
Чл. 51. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Съдиите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната териториална данъчна дирекция за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от движение на превозното средство.

Раздел IV
Данък върху превозните средства

Чл. 52. С данък върху превозните средства се облагат:
1. превозните средства, регистрирани или подлежащи на регистриране за движение по пътната мрежа в Република България;
2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Чл. 53. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.
Чл. 54. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.; предишен текст на чл. 54, изм., бр. 109 от 2001 г.) Собствениците на превозни средства декларират пред териториалната данъчна дирекция по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в едномесечен срок от придобиването им.
(2) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред териториалната данъчна дирекция по регистрация на превозното средство.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.
Чл. 55. (1) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За леки автомобили, автобуси, товарни автомобили и седлови влекачи данъчната основа е цената в ново състояние, коригирана с коефициент за овехтяване съгласно приложение № 3. Данъкът е в размер 1 на сто върху данъчната основа.
(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) товарно ремарке - 5 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) къмпинг ремарке - 10 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 125 куб. см вкл. - 12 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 250 куб. см вкл. - 25 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 350 куб. см вкл. - 35 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 490 куб. см вкл. - 100 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 750 куб. см вкл. - 150 лв.;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) над 750 куб. см - 300 лв.
(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) до 400 кг вкл. - 4 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) над 400 кг - 6 лв.
(5) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(6) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(7) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За ремарке или полуремарке се заплаща данък по 2 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(8) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За влекач - обикновен, се заплаща данък 50 лв.
(9) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетонпомпи и др.), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите се заплаща данък 50 лв.
(10) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За автокранове с товароподемност над 40 т, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 т се заплаща данък 100 лв.
(11) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За трактори се заплаща следният данък:
1. от 15 до 25 к. с. вкл. - 5 лв.
2. до 50 к. с. вкл. 7 лв.
3. над 50 к. с. - 10 лв.
(12) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.
(13) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв.
Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1 лева за всеки започнат бруто тон.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лева за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За един джет се заплаща данък 100 лева.
(4) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 20 лева за всеки започнат бруто тон.
(5) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За скутери се заплаща данък по 2 лев на конска сила.
(6) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,10 лева за конска сила.
(7) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,5 лв. за тон максимална товароподемност.
Чл. 57. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети са заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за параплан - 12 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за делтаплан - 12 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за мотоделтаплан - 20 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за свободен балон - 30 лв.;
6. за планер - 25 лв.
Чл. 58. (1) Освобождават се от данък превозните средства на:
1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) държавните и общинските органи и организации на бюджетна издръжка, които са със специален режим на движение, както и линейки и пожарни на други лица;
2. дипломатическите представителства и консулства при условията на взаимност;
3. Българският Червен кръст, когато се използват за целите на организацията;
4. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) лекият автомобил - собственост на инвалид, с обем на двигателя до 1800 куб. см и до мощност до 100 конски сили.
(2) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.
Чл. 59. (1) За превозните средства с мощност на двигателя до 100 к. с. вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с "екодвигатели", съответстващи на стандартите "Евро 1", "Евро 2" и "Евро 3", данъкът по чл. 55, ал. 5, 6 и 8 се заплаща с 50 на сто намаление.
(3) (Изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и във слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 1, при условие че не се използват за други цели.
Чл. 60. (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто.
(2) За превозните средства, придобити през текущата година, данъкът се плаща в едномесечен срок от датата на придобиването им в размер една дванадесета част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително и месеца на придобиването.
(3) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(4) (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).
(5) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от датата на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.
(6) Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.
Чл. 61. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V
Пътен данък
(Нов раздел, ДВ, бр. 109 от 2001 г.)

Чл. 61а. С пътен данък се облагат следните пътни превозни средства:
1. леките автомобили, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
2. автобусите, товарните автомобили, ремаркетата, полуремаркетата, седловите и обикновените влекачи, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
3. специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите;
4. колесните трактори и другите самоходни машини, когато се регистрират за движение по пътната мрежа.
Чл. 61б. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с пътен данък превозни средства.
Чл. 61в. В декларацията по чл. 54 данъчно задължените лица посочват данните, имащи значение за определянето на пътния данък.
Чл. 61г. Размерът на данъка се определя, както следва:
1. за леките автомобили - по 10 лв. за всеки започнат тон от общото тегло;
2. за автобусите, товарните автомобили, ремаркетата, полуремаркетата, седловите и обикновените влекачи - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло;
3. за специализираните строителни машини, автокрановете, специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло;
4. за тракторите и другите самоходни машини - по 10 лв. на тон за всеки започнат тон от общото тегло.
Чл. 61д (1) Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка 5 на сто.
(2) За превозните средства, регистрирани през текущата година, данъкът се плаща в едномесечен срок от датата на регистрацията им за движение по пътната мрежа в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на регистрирането.
(3) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.
(4) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и сроковете по ал. 2 от пускането им в движение.
(5) За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от датата на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган.
(6) Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство.
Чл. 61е. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика.
Чл. 61ж (1) Освобождават се от данък превозните средства по чл. 58, ал. 1.
(2) За превозно средство, което няма да се ползва, данъкът не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон.

(3) При прехвърляне на собствеността на превозното средство новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година.

Глава трета
МЕСТНИ ТАКСИ

Раздел I
Такса за битови отпадъци

Чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Чл. 63. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
Чл. 64. (1) Таксата се заплаща от данъчно задължените лица по чл. 11 заедно с данъка върху недвижимите имоти.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За общински и държавни имоти, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от общината, съответно от държавата, за сметка на наемателя, съответно на ползвателя.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Предприятията изчисляват дължимата такса за битови отпадъци по реда на чл. 67 и я внасят по реда на ал. 1.
Чл. 65. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г.) Когато таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, лицата по чл. 64 подават декларация в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота до 30 ноември на предходната година. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 30-дневен срок от датата на придобиването им.
(2) В декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота за извозването на битовите отпадъци.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато лицето не е подало декларация в срок, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта съдове, то заплаща годишната такса върху данъчната оценка по чл. 20 и 21. От размера на дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви съгласно сроковете за плащане.
Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;
4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
(2) Таксата се събира от данъчната администрация.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година.
(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата.
Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67, изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Размерът на таксата се определя, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищните имоти на предприятията - пропорционално върху данъчната оценка, съгласно приложение N: 2, или в левове, според количеството на битовите отпадъци;
2. за нежилищни имоти - в левове в зависимост от броя и вида на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изречение второ от т. 2 на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато не може да се установи за всеки отделен имот видът и броят на използваните съдове, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) При определяне размера на таксата в зависимост от броя и вида на съдовете за битови отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя пропорционално върху данъчната оценка.
Чл. 68. (1) Когато в течение на годината общинският съвет промени размера на таксата поради значително изменение на необходимите разходи за извършване на дейностите по чл. 66, новият размер на таксата се събира от началото на тримесечието, следващо решението на общинския съвет.
(2) Увеличеният размер на таксата, определен по реда на чл. 1, не се събира от лицата, предплатили за съответния период.
Чл. 69. (1) Таксата се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи.
(2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Чл. 70. (1) За новопридобитите имоти таксата се събира от началото на следващия месец.
(2) Когато ползването е започнало преди окончателното завършване на сградата, таксата се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който ползването е започнало.
(3) За сгради, подлежащи на събаряне, таксата се събира включително за месеца, през който е преустановено ползването й.
Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Не се събира такса за:
1. (изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) сметосъбиране и сметоизвозване - за имотите, който не се обслужват, за което общината уведомява териториалната данъчна дирекция; за имотите, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в териториалната данъчна дирекция по местонахождението им от собственика или ползвателя до края на предходната година;
2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината;

3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

Раздел II
Такси за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна, панаири и терени с друго предназначение

Чл. 72. Таксата се заплаща за ползване на тротоари, площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са общинска собственост.
Чл. 73. (1) Таксата се заплаща от физическите и юридическите лица в зависимост от зоната, в която се намират терените, посочени в чл. 72.
(2) Зоните по ал. 1 се определят от общинския съвет.
Чл. 74. (1) За ползване на пазари с цел търговия със селскостопанска продукция таксата се определя, както следва:
1. на квадратен метър;
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) на ден - от 0,3 до 1,3 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) на месец - от 4,2 до 21 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за продажба с кола, впрегната с добитък - на ден от 0,9 до 4,2 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за продажба с лек автомобил - на ден от 1,7 до 7 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за продажба с товарен автомобил или ремарке - на ден от 4,2 до 16,8 лв.;
(2) За ползване с цел търговия с промишлени стоки таксата се събира в увеличен размер - от 2 до 5 пъти по-висок от размера на таксите по ал. 1, т. 1.
Чл. 75. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 109 от 2001 г.) За ползване на тротоари, площади, улични платна и други терени за търговска дейност на открито, включително за разполагане на маси, столове, витрини, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 0,3 до 1,1 лв. или на месец в размер от 4,2 до 21 лева.
Чл. 76. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За ползване на места, върху които са организирани панаири, събори и празници, за продажба на стоки се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 0,4 до 2,1 лв.
Чл. 77. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За ползване на места, върху които са организирани панорами, стрелбища, моторни люлки и други, се събира такса на квадратен метър на ден в размер от 0,2 до 0,4 лв.
Чл. 78. За ползване на тротоари, площади, улични платна и други общински терени за разполагане на строителни материали се събира такса на квадратен метър за месец или за част от месеца:
1. в градовете с население над 100 000 жители:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) в първа зона - от 0,6 до 1,3 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) във втора зона - от 0,5 до 1,1 лв.;
2. в градовете с население под 100 000 жители:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) в първа зона - от 0,5 до 1,1 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) във втора зона - от 0,4 до 0,8 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) в селата от 0,3 до 0,7 лв.
Чл. 79. (1) Таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период.
(2) При ползване на мястото повече от месец таксите се заплащат месечно.
(3) Таксите по този раздел се плащат в определените размери независимо от това колко време съответно през деня или месеца е заемано мястото.

Чл. 80. Общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това.

Раздел III
Такси за детски ясли, градини, домове, лагери, домове за социални грижи и други форми за социално обслужване

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ бр. 153 от 1998 г.) За ползване на детски ясли, детски градини и физиологичните отделения в домовете "Майка и дете" се събират от родителите или настойниците месечни такси в следните размери:
1. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) седмични - от 10 до 30 лева;
2. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) целодневни - от 5 до 20 лева;
3. (изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) полудневни - от 2,50 до 10 лева.
(2) Таксите се определят в посочените граници диференцирано според доходите на член от семейството.
Чл. 82. (1) Не се заплаща такса за:
1. децата, чиито родители са I или II група инвалиди, децата на неизвестни родители, децата на загинали при производствени аварии и природни бедствия, децата на загинали в изпълнение на служебен дълг;
2. децата с тежки хронични заболявания, посочени в списък, утвърден от министъра на здравеопазването, настанени в санаториални (оздравителни) детски заведения или групи;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) третото и следващо деца на многодетните родители.
(2) При отсъствие на децата такса не се заплаща за времето, през което те ще отсъстват, при условие, че родителите предварително са уведомили директора на детското заведение.
Чл. 83. (1) Таксата се заплаща с 50 на сто намаление за сираци или за деца с един родител, за деца, чиито родители са редовни студенти или отбиват редовната си военна служба.
(2) (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Когато две деца от едно семейство са приети в едно или в различни детски заведения, таксата за второто дете се заплаща с 50 на сто намаление. Когато децата са повече от две, таксата се заплаща с 50 на сто намаление за първото и със 75 на сто - за второто дете.
Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За ползване на лагери от ученици се заплаща такса на ден в размер от 1 до 2 лева.
(2) Облекченията, предвидени в чл. 83, се прилагат и при определяне на таксата за лагери.
(3) Таксата по ал. 1 не се заплаща за деца в случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Учениците, които ползват общежития, заплащат месечна такса в размер от 5 до 12,50 лева.
(2) Таксата по ал. 1 не се заплаща в случаите по чл. 82, ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 86. (1) Лицата, ползващи домове за социални грижи и други форми на социално обслужване, заплащат месечна такса в размер на съответстващата реална издръжка на едно лице.
(2) Реалната издръжка на едно лице включва месечните разходи за храна, постелен инвентар и облекло, перилни и хигиенни материали, транспортни разходи за разнасяне на храната, както и съответната част от общите разходи за електрическа и топлинна енергия, вода, канализация и битови отпадъци, с изключение на целевите помощи за ползване на електрическа енергия, горива, вода за битови нужди, пране и облекло, предоставени на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване от правителствени и неправителствени организации, юридически и физически лица.
Чл. 87. (1) Дължимата такса се удържа от личните доходи на лицето.
(2) На лицата, обслужвани в системата за социални грижи, се оставя за лични разходни сума, не по-малко от:
1. двадесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за умствено увредени лица и в домове за лица с психични разстройства;
2. тридесет на сто от личните доходи на настанените в домовете за стари хора, в домовете за лица с физически увреждания и в домовете за лица със сетивни нарушения;
3. четиридесет на сто от личните доходи на обслужваните в системата на домашния социален патронаж и дневни домове за социални грижи;
4. петдесет на сто от личните доходи на приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси над 18-годишна възраст и за деца над 16-годишна възраст, настанени в заведения за деца.
(3) Когато оставащата част от личните доходи е недостатъчна за таксата, разликата е за сметка на бюджета на общината, в която е открит домът или друга форма на социално обслужване.
(4) За лицата, които изплащат издръжка за непълнолетни деца, сумата за лични разходи и средствата за заплащане на реалната издръжка се определя след приспадане на присъдената издръжка.
(5) Не се събират такси от лицата, които нямат лични доходи и спестявания.
Чл. 88. (1) Не се заплаща такса за децата под 16 години, настанени в заведения за социални грижи и в дневни домове за социални грижи, и за децата под 18 години, обучаващи се в социални учебно-професионални комплекси.
(2) Не се заплаща такса от лицата, настанени за временно пребиваване в разпределителните домове и приюти.
(3) Не се заплащат такси от децата със здравни и социални проблеми, настанени за краткосрочен възстановителен отдих в детски селища.
Чл. 89. На приетите за обучение в социалните учебно-професионални комплекси сираци и полусираци до 18-годишна възраст без лични доходи се осигуряват средства за лични разходи в размер 50 на сто от базовия минимален доход.
Чл. 90. Лицата, настанени в частни пансиони или социални патронажи, заплащат суми по договаряне.
Чл. 91. (Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.) За настаняване в заведение или помещение за отрезвяване се събира такса на ден в размер от 5 до 20 лева.

Чл. 92. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксите по този раздел се начисляват и събират от длъжностните лица в съответните заведения и се внасят в общинския бюджет до 10-о число, а тези по чл. 86 - до 25-о число на месеца, за който се дължат.

Раздел IV
Курортна такса

Чл. 93. (1) (Предишен текст на чл. 93, ДВ, бр. 71/98 г.) Таксата се заплаща за ползване на курорт.
(2) (Нова, ДВ, бр. 71/98 г.; отм., бр. 109 от 2001 г.).
Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща от лицата, пребиваващи в курортите, едновременно с адресното им регистриране.
Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(1) Не заплащат такса лицата до 18-годишна възраст, редовните студенти, жените над 55 и мъжете над 60 години.
(2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество.
Чл. 96. Курортната такса се определя, както следва:
1. за курорти от национално значение - от 0,30 до 1,50 лв. на лице на ден;
2. за курорти от местно значение - от 0,10 до 0,30 лв. на лице на ден.
Чл. 97.
(1) (Доп., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Таксата се събира от физически и юридически лица, които предоставят обект за нощуване и се внася в бюджета на общините до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.
(2) Таксата не се заплаща с таксови марки, когато:
1. адресната регистрация не се извършва с попълване на адресна карта;

2. лицата не подлежат на адресна регистрация.

Раздел V
Такси за добив на кариерни материали

Чл. 98. Таксите са заплащат за добив на кариерни материали, включително добивани от дъното на водоеми.
Чл. 99. (1) Таксите се заплащат от физическите или юридическите лица, които добиват кариерни материали.
(2) Лицата, на които е предоставена концесия, включваща и добив от съответното находище, не дължат такси по този раздел.
Чл. 100. Таксите се определят поотделно за всеки вид кариерен материал върху брутния добив, определен:
1. по регистрите на производството, които всяка кариера води задължително;
2. по количествата във временните или еднократните разрешения за добив на кариерните материали.
Чл. 101. Размерът на таксите се определя, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за речен и кариерен пясък, чакъл и баластра - от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб. м;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за кварцов пясък за стъкларство и пясък за чистене на метални предмети - от 0,2 до 0,6 лв. на тон;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за пясъчно-глинести материали за производство на тухли, керемиди и капаци, вътрешна и външна мазилка - от 0,05 до 0,2 лв. на 1 куб. м;
4. за глина:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за грънчарски изделия, иловица и хума - от 0,15 до 0,4 лв. на 1 куб. м;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за каменинови тръби и керамични плочки - от 0,2 до 0,6 лв. на 1 куб. м;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за леярна пръст - от 0,1 до 0,3 лв. на 1 куб. м;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за ломен, трошен и мозаичен камък от седиментни, еруптивни, пясъчни и други скали - от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб. м;
7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за обикновени камъни от варопясъчници, варовици, травертити, доломити, мрамори, арагонити, черупчести варовици, конгломерати и други за вътрешна и външна облицовка - от 0,15 до 0,4 лв. на 1 куб. м;
8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за варовици, мергели, калцити за добиване на вар - от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб. м;
9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за варовици, мергели, глинесто-песъчливи материали за добиване на цимент - от 0,1 до 0,2 лв. на 1 куб. м;
10. за камъни за добиване на:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) павета - от 0,1 до 0,3 лв. на 1 куб. м;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) валяци, воденични камъни, точила, брусове - от 0,4 до 1,3 лв. на 1 куб. м;
в) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от пясъчници, трохиди, мергели, мрамори и други от седиментни скали - от 0,15 до 0,4 лв. на 1 куб. м;
г) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) цокли, корнизи, стъпала и други от гранити, сиенити, базалти, диорити, риолити, андезити и други от твърди еруптивни скали - от 0,2 до 0,6 лв.на 1 куб. м;
д) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) плочи за тротоари и покриви - от 0,1 до 0,2 лв. на 1 кв.м.
Чл. 102. Таксите се заплащат:
1. ежемесечно - в случаите по чл. 100, т. 1;
2. преди добива на кариерните материали в случаите по чл. 100, т. 2.

Чл. 103. (Доп., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Таксите се внасят в приход на общинския бюджет по местодобиването на кариерния материал до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е добит.

Раздел VI
Такси за технически услуги

Чл. 104. Таксите се заплащат за техническите услуги, които се извършват от общината, и обхващат дейностите във връзка с териториалното и селищното устройство, архитектурата, строителството, благоустройството, кадастъра в селищните и извънселищните територии.
Чл. 105. Таксите за технически услуги се заплащат от физическите и юридическите лица, ползватели на услугата, при предявяване на искането.
Чл. 106. Освобождават се от такси за технически услуги държавните и общинските органи, организациите на бюджетна издръжка и Българският Червен кръст.
Чл. 107. Размерът на таксите за технически услуги се определя, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на скица за недвижим имот - от 2,8 до 7 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване - от 7 до 14 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за презаверяване на скици, от издаването на които са изтекли 6 месеца - от 0,7 до 2,8 лв.;
4. за определяне на строителна линия и ниво на строеж:
а) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за сгради - на кв. м - от 0,05 до 0,1 лв.;
б) (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за огради - на линеен метър - от 0,05 до 0,1 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверения за факти и обстоятелства по териториалното и селищното устройство - от 1,4 до 3,5 лв.;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за заверяване на преписи от документи и на копия от планове и документацията към тях - от 1,5 до 7 лв.
Чл. 108. Не се заплаща такса за технически услуги при:
1. допълване (поправки) на одобрен кадастрален план;
2. писмо до съда за издаване на изпълнителен лист за вземания по влязла в сила оценка;
3. освидетелстване на строежи като негодни за ползване, застрашени от самосрутване или вредни в санитарно-хигиенно отношение, когато специализираната комисия установи, че тези условия са налице;
4. отчуждаване на недвижими имоти за строителство и обезщетяване на правоимащите;
5. изменение и отмяна на влязла в сила заповед за отчуждаване и обезщетяване и нова оценка на отчужден недвижим имот;
6. определяне на обезщетения за придаваеми недвижими имоти към парцел по дворищно-регулационен план и за техникоустройствени мероприятия;
7. даване на устни справки за кадастралното, регулационното и градоустройственото положение на недвижими имоти;
8. даване на предварителна информация по въпроси на техническото обслужване.
Чл. 109. (1) Срокът за извършване на технически услуги, който не е установен с нормативен акт, се определя с решение на съответния общински съвет, но не може да надвишава 1 месец.

(2) При неспазване на срока по ал. 1 размерът на таксата за тях се намалява с 1 на сто на ден, считано от деня на забавянето, но не повече от 30 на сто от пълния й размер.

Раздел VII
Такси за административни услуги

Чл. 110. (1) За извършени услуги по гражданското състояние се заплащат следните такси:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение за наследници – 1,15 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение за идентичност на имена - 0,7 лв.;
3. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение, че не е съставен акт за раждане или акт за смърт - 0,7 лв.;
4. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на дубликати на удостоверение за раждане или за граждански брак, както и за повторно издаване на препис-извлечение от акт за смърт – 1,1 лв.;
5. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение за българско гражданство – 1,4 лв.;
6. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение за семейно положение – 1,1 лв.;
7. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за издаване на удостоверение за родствени връзки – 1,4 лв.;
8. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за оформяне придобиването на жителство - 0,9 лв.;
9. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за заверка на покана-декларация за посещение на чужденец в Република България - 7 лв.;
10. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За заверка на покана-декларация за частно посещение в Република България на лице, живеещо в чужбина, на което родителите или един от тях са от българска народност – 1,1 лв.;
11. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за легализация на документи по гражданското състояние за чужбина - 2 лв.;
12. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за всички други видове удостоверения по искане на граждани - 0,7 лв.;
13. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за преписи от документи - по 0,6 лв. на страница.
(2) Не подлежат на таксуване следните услуги:
1. съставяне на акт за раждане и издаване на оригинално удостоверение за раждане;
2. съставяне на акт за граждански брак и издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак;
3. съставяне на акт за смърт и издаване на препис-извлечение от него;
4. отбелязвания, допълвания и поправки в актовете за гражданско състояние;
5. учредяване на настойничество и назначаване на попечител;
6. поддържане на регистъра на населението;
7. отразяване на промяна на име в регистрите по гражданското състояние на населението;
8. издаване на удостоверение за наследствена пенсия.
Чл. 111. По производства за настаняване под наем в общински имоти се заплаща такса, както следва:
1. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за жилищни имоти - 0,9 лв.;
2. (изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) за нежилищни имоти – 4,2 лв.
Чл. 112. За издаване на свидетелство за собственост при продажба на едър добитък се заплаща такса в размер от 2 до 3 лв.
Чл. 113. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
(1) За разрешения и лицензии се събират такси, както следва:
1. за разрешения за търговия с тютюневи изделия по чл. 30, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се събира първоначална такса за издаване на разрешението и годишна такса за упражняване на правото в следните размери:
а) в градовете с повече от 35 000 жители, в националните курорти, летищата, пристанищата и крайпътните заведения - първоначална такса в размер не по-малко от 200 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 150 лв.;
б) в останалите градове - първоначална такса в размер 150 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 150 лв.;
в) в селата - първоначална такса в размер 50 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 50 лв.;
г) в заведенията за хранене и развлечения в зависимост от категорията им:
- 5 звезди - първоначална такса в размер 250 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 2000 лв.;
- 4 звезди - първоначална такса в размер 200 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 1500 лв.;
- 3 звезди - първоначална такса в размер 150 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 500 лв.;
- 2 и 1 звезди - първоначална такса в размер 100 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 150 лв.;
- заведения без категория - първоначална такса в размер 50 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 25 лв.;
2. за лицензии за съхраняване и търговия на едро и дребно на вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки се заплаща първоначална такса за издаване на лицензията и годишна такса за упражняване на лицензионното право, както следва:
а) за складиране, съхраняване, лагеруване и търговия на едро - първоначална такса за издаване на лицензията в размер 300 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 300 лв.;
б) за търговия на дребно с вина, продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки в градовете с повече от 35 000 жители, в националните курорти, летищата, пристанищата и крайпътните заведения - първоначална такса в размер 150 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 150 лв.;
в) за търговските обекти в останалите градове - първоначална такса в размер 100 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 100 лв.;
г) за търговските обекти в селата - първоначална такса 50 лв. и годишна такса в зависимост от площта на обекта, но не по-малко от 20 лв.;
д) за търговия с вина и спиртни напитки в заведенията за хранене и развлечения в зависимост от категорията им:
- 5 звезди - първоначална такса в размер 150 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 5000 лв.;
- 4 звезди - първоначална такса в размер 100 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 4000 лв.;
- 3 звезди - първоначална такса в размер 100 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 1500 лв.;
- 2 и 1 звезди - първоначална такса в размер 30 лв. и годишна такса в размер не по-малко от 300 лв.;
- заведения без категория - първоначална такса в размер 20 лв. и годишна такса не по-малко от 20 лв.;
е) за временен щанд за продажба на вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки на панаири, събори, рекламни кампании на фирми и други подобни - за всеки ден 1/365 от таксите по т. 2, букви "б", "в" и "г" съобразно населеното място, но не по-малко от 20 лв.;
ж) за издаване на други разрешения - не по-малко от 20 лв.
(2) Първоначалните такси по ал. 1 се заплащат преди издаване на разрешението (лицензията), а годишните такси - в срок до 31 януари.
(3) За годината на издаване на разрешението или лицензията по ал. 1 годишната такса се заплаща в размер 1/12 част от годишната такса за всеки пълен месец до края на годината, включително месеца на издаването.
(4) Лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението. Разрешението се издава след представяне на документ, удостоверяващ липсата на данъчни задължения, декларирани или установени от компетентен орган към датата на издаване на удостоверението.
Чл. 114. (Доп., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Таксите се заплащат от лицата при предявяване на искането, с изключение на годишната такса по чл. 113, ал. 2 и 3.

Чл. 115. Освобождават се от такси, с изключение на таксите по чл. 113, държавните и общинските организации на бюджетна издръжка.

Раздел VIII
Такса за кучета

Чл. 116. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) За регистрация на кучета в градовете собствениците им заплащат годишна такса в размер не по-малко от 10 лв.
Чл. 117. Освобождават се от такса:
1. кучетата на инвалидите;
2. кучетата на самотните граждани над 60-годишна възраст;
3. кучетата, които се използват за опазване на селскостопански обекти и стада;
4. специалните кучета в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите организации на бюджетна издръжка;
5. кучетата, използвани за научноизследователски и медицински цели;
6. кучетата, използвани от планинските контролно-спасителни служби.
Чл. 118. В 3-месечен срок от придобиването на кучето собственикът подава декларация в общината по постоянното си местоживеене, съответно седалище.
Чл. 119. (1) Таксата се заплаща в срок до 31 март на годината, за която се отнася, или заедно с подаването на декларацията, когато кучето е придобито след тази дата.

(2) За кучета, придобити през текущата година, таксата се дължи в размер една дванадесета от годишния й размер за всеки месец до края на годината, включително за месеца на придобиването.

Раздел IX
Такси за гробни места

Чл. 120. (1) За ползване на гробни места над 8 години се заплащат такси, както следва:
1. до 15 години: за I зона - от 10 до 20 лв.; за II зона - от 8 до 18 лв.; за III зона от 5 до 10 лв.;
2. за вечни времена - таксите по т. 1, увеличени 5 пъти;
3. за ползване на семейни гробни места:
а) за 10 години и за всеки следващи 10 години: за I зона - от 20 до 30 лв.; за II зона - от 15 до 25 лв.; за III зона - от 12 до 20 лв.
б) за вечни времена - таксите по буква "а", увеличени 5 пъти;
4. за придадени по регулация маломерни гробни места - съответната част от таксата, определена за гробното място.
(2) За урнов гроб се заплащат таксите по ал. 1, т. 1 и 2, намалени с 50 на сто.

Чл. 121. Таксите се събират от съответните служби на общината, стопанисваща гробищните паркове.

Раздел X
Такси за охрана и опазване на земеделски имоти

Чл. 122. (Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.).

Глава четвърта
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 123. (1) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 100 до 1 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
(2) (Изм., ДВ, бр. 102 от 2000 г.) За неподаване на декларация по чл. 17, за неподаването й в срок, както и за посочване на неверни данни, довели до определяне на данъка в по-малък размер, ръководителите и счетоводителите на предприятията се наказват с глоба от 20 до 200 лв.
(3) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Който декларира по-малко от използвания брой от съответния вид съдове за битови отпадъци или декларира данни и обстоятелства, водещи до освобождаване от такса, се наказва с глоба от 20 до 200 лв., а юридическите лица - с имуществена санкция от 50 до 500 лв.
Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Наследник, заветник или техен законен представител, който не подаде декларация по чл. 32, не я подаде в срок, не декларира или невярно декларира получено по наследство имущество, се наказва с глоба от 10 до 500 лв.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).
(3) За нарушение по чл. 41 на виновните лица се налага глоба в размер от 20 до 200 лв.
Чл. 125. При укриване на част от цената при получаване на имущества по дарение или по възмезден начин на страните се налага глоба в двойния размер на дължимия данък върху укритата част.
Чл. 126. При неподаване на декларация по чл. 118 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 5 до 20 лв.
Чл. 127. (1) (Предишен текст на чл. 127, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) При неспазване на разпоредби по този закон извън случаите по чл. 123, 124, 125 и 126 на виновните лица се налага глоба в размер от 10 до 100 лв., а на юридическите лица - имуществена санкция в размер от 50 до 300 лв.
(2) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон.
Чл. 128. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от данъчните органи при териториалните данъчни дирекции, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощени от него длъжностни лица. За нарушенията по чл. 126 и 127, отнасящи се до неспазване на разпоредбите по глава трета, раздели II - IX, наказателните постановления се издават от кмета на общината въз основа на актове, съставени от определени от него длъжностни лица.

(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г.) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Предприятия" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството.
2. "Основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
3. "Семейство" са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак.
4. "Земеделски производители" са физически или юридически лица, които произвеждат земеделска продукция за реализация на пазара.
5. "Пазарна стойност" е цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението.
6. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) "Свързани лица" са лицата по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
7. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.; доп., бр. 109 от 2001 г.) "Битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
8. "Едрогабаритни" са битовите отпадъци, които поради своите размери или тегло не могат да се поставят в съдовете за битови отпадъци или създават затруднения при товаренето им.
9. "Съдове за битови отпадъци" са контейнери, кофи, кошчета на обществени места, в които се изхвърлят битови отпадъци, както и полиетиленови чувалчета за разделно събиране.
10. "Редовни автобусни линии" са превозите, които се извършват по определен маршрут и разписание.
11. "Личен доход" са всички доходи на лицата с изключение на:
а) добавката за чужда помощ, изплащана към пенсиите на инвалидите с определена I група инвалидност с право на придружител;
б) сумите, които лицата, настанени в домове за социални грижи, получават като възнаграждение в трудовотерапевтичен процес;
в) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
г) даренията с хуманитарна цел, направени на лицата, ползващи услугите на заведенията за социални грижи и формите за социално обслужване.
12. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Прилежащ терен" по смисъла на чл. 10, ал. 2 е застроеният двор (определеното допустимо застрояване), като не се включва застроената площ. В случаите, в които такъв не е определен по изисквания от закона ред, застроената площ и прилежащият терен са равни на 10 на сто от площта на имота.
13. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Цена в ново състояние" е цената на официален вносител за България за съответната марка превозно средство според модел, модификация, обем и мощност на двигателя и вид гориво. Когато липсва официален вносител за България за съответната марка превозно средство, цената му се определя според цената на модела от същия клас и най-близките технически параметри на превозно средство от страната, в която е произведено.

14. (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Общо тегло на пътно превозно средство" е теглото на пътно превозно средство, което включва собствено тегло, пътници, товар, гориво и обслужващ персонал.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Данъчно задължените лица по чл. 11 подават декларация за всеки имот до териториалната данъчна дирекция по местоживеенето си в срок до 31 май 1998 г.
(2) (Изм., ДВ, бр. 103 от 1999 г.) Гражданите, които нямат местоживеене на територията на Република България, подават декларация в Регионална данъчна дирекция - София.
(3) Гражданите, подали декларация до 31 март 1998 г., ползват допълнително намаление от 5 на сто от размера на дължимия данък върху недвижимите имоти за 1998 г.
§ 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83/98 г. и бр. 105 от 1998 г.) Гражданите плащат данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за 1998 г., както следва: 50 на сто до 30 септември, 25 на сто до 31 октомври и 25 на сто до 30 ноември.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 83/98 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1998 г.) Гражданите, платили до 30 септември данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за цялата 1998 г., ползват отстъпка от 5 на сто. Същата отстъпка ползват и гражданите, които са получили съобщение след този срок, ако заплатят целия размер на данъка и таксата за битови отпадъци в 30-дневен срок от получаването на съобщението. В същия срок не се дължи лихва за закъснението.
(3) Допълнителният данък за 1998 г. се плаща в срок до 30 ноември 1998 г.
§ 4. Този закон се прилага, ако е по-благоприятен, и по отношение на откритите до влизането му в сила наследства, за които са подадени декларации в срока по чл. 32, но не са обложени с данък върху наследствата.
§ 5. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. - Решение No 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.) се създава чл. 10а:
"Чл. 10а. Когато няколко лица са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на всеки от тях, се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия."
§ 6. Параграф 4 от допълнителните разпоредби на Закона за жилищностроителните кооперации (обн., ДВ, бр. 55 от 1978 г.; изм., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 75 от 1988 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 60 от 1992 г. и бр. 104 от 1996 г.) се отменя.
§ 7. В Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм., и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. - Решение No 5 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 25 последното изречение се заличава.
2. В чл. 29, ал. 1, изречение първо думите "и местни" се заличават.
§ 8. Членове 10 и 11 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1966 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 и 61 от 1997 г.) се отменят.
§ 9. В Закона за нотариусите (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) в чл. 96 ал. 3 се отменя.
§ 10. В чл. 15 от Закона за данъчното производство (обн., ДВ, бр. 61 от 1993 г.; изм., бр. 20 от 1966 г. и бр. 51 от 1997 г.) се създава ал. 5:
"(5) При определяне на данъчните задължения данъчната основа се закръглява на цели 100 лева към по-малкото число, в случай че последните две цифри са под "50", и към по-голямото число, ако последните две цифри са "50" или над "50". Размерът на данъка се закръглява на цели 10 лева към по-малкото число, в случай че последната цифра е по-малка от "5", и към по-голямото число, ако последната цифра е "5" или по-голяма от "5"."
§ 11. Министерството на вътрешните работи при издаване на регистрационен талон на моторното превозно средство вписва в него и мощността на двигателя в киловата (конски сили).
§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 1998 г. и отменя Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г., попр., бр. 10 от 1952 г., изм. и доп., бр. 1 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г., ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г., бр. 82 от 1991 г., бр. 59 от 1993 г., бр. 40 и 87 от 1995 г., бр. 14 от 1996 г. - Решение No 3 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 20 и 37 от 1996 г., бр. 58 от 1996 г. - Решение No 9 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 89 и 93 от 1996 г. и бр. 55 от 1997 г.).
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 ноември 1997 г. и е подпечатан с държавния печат.

Приложение N: 1
(Отм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)

Приложение N: 2
(Изм., ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 109 от 2001 г.)

Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти

I. Общи положения

Чл. 1. Данъчната оценка на недвижимите имоти се определя в левове и представлява сума от данъчните оценки на отделните обекти.
Чл. 2. Недвижимите имоти или части от тях се оценяват, без да се отчита влиянието на ограничения и тежести.
Чл. 3. (1) Данъчната оценка се определя от органите на данъчната администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец.
(2) Когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с молбата се подава и декларация по образец.

(3) Удостоверението за данъчна оценка важи за текущата година.

II. Данъчна оценка на сградите

Чл. 4. Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по следната формула:
ДО = БС. Км. Ки. Кх. Кв. Ко. ПЛ,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове;
Км - коефициент за местоположение;
Ки - коефициент за инфраструктура;
Кх - коефициент за индивидуални характеристики;
Кв - коефициент за височина;
Ко - коефициент за овехтяване;
ПЛ - площта на сградата или част от нея в кв. м.
Чл. 5. (1) Базисната данъчна стойност (БС) се определя на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта.
(2) Конструкцията на сградите са посочени в таблица N: 1.

Таблица N: 1

Използвани кодове за видовете конструкции

Код

Конструкция

1

2

ПН

паянтова

ПМ

полумасивна

М1

масивна без стоманобетонни елементи или от сглобяеми етернитови и други плоскости (бунгала), масивна с частични стоманобетонни елементи

М2

масивна - едропанелна

М3

масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, масивна - сглобяеми скелетни и рамови стоманобетонни конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции, специална конструкция (стоманени и др.)
(3) Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определя съгласно таблица N: 2.

Таблица N: 2

Конструкция

Жилищни сгради

Нежилищни сгради

апартаменти къщи

1

2

3

4

ПН

4,4

3,7

4,8

ПМ

7,5

6,4

8,2

М1

11,0

9,4

12,1

М2

14,0

12,0

15,4

М3

17,0

14,5

18,7

(4) За следните обекти в жилищни блокове базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на апартаменти, както следва:
1. мезонети и ателиета - 100 на сто;
2. гаражи - 80 на сто.
(5) За следните обекти върху терени за жилищно строителство базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на къщите, както следва:
1. гаражи - 85 на сто;
2. обори, хамбари, навеси с оградни стени и други подобни - 60 на сто;
3. навеси без оградни стени - 40 на сто.
(6) За следните нежилищни обекти базисната данъчна стойност се определя в процент от базисната данъчна стойност на нежилищните сгради, както следва:
1. гаражи и складове - 80 на сто;
2. навеси с оградни стени - 60 на сто;
3. навеси без оградни стени - 40 на сто.
(7) Самостоятелните обекти в общите части на сградата се оценяват отделно.
(8) Стойността на идеалните части от общите части на сградата е включена към данъчната базисна стойност.
Чл. 6. (1) Коефициентът за местоположение (Км) се определя по таблица No 3 или 4 и местонахождението на сградата:
1. по таблица N: 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10;

Таблица N: 3

Функцио-
нален
тип

Зона

В
строит.
граници

Извън
строит.
граници

Вилна зона

I

II

III

IV

V

I кат.

II кат.

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

София

40,0

32,0

27,0

18,0

12,0

11,0

10,0

28,0

16,0

Варна

38,0

30,0

24,0

18,0

12,0

11,0

10,0

26,0

14,0

Бургас

29,0

25,0

22,0

15,0

10,0

9,0

8,0

22,0

10,0

Пловдив

25,0

21,0

16,0

14,0

10,0

9,0

8,0

16,0

10,0

I, 1 група

21,0

16,0

13,0

10,0

9,0

8,0

7,0

12,0

9,0

I, 2 група

19,0

15,0

10,0

8,0

7,0

6,0

5,0

9,0

7,0

II, 1 група

14,0

10,0

7,0

5,0

-

4,0

3,0

6,0

5,0

II, 2 група

10,0

6,0

5,0

4,0

-

3,0

2,5

4,0

3,0

III

5,5

4,0

3,0

-

-

2,5

2,0

3,0

2,5

IV, V

3,0

2,0

-

-

-

2,0

1,5

2,5

2,0

VI,VII,VIII

1,5

-

-

-

-

1,1

1,0

1,3

1,2

2. за търговски обекти коефициентът за местоположение по таблица No 3 се увеличава с 40 на сто. Под търговски обект се разбира - магазини, аптеки, павилиони, будки, складове за търговия на едро, бензиностанции, дискотеки, ресторанти, закусвални, сладкарници, пивници, бирарии, механи, кафенета, хотели, мотели, хазартни заведения;
3. по таблица N: 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот (парцел) административни сгради към тях:

Таблица N: 4

Функционален
тип

Местоположение

благоприятно

неблагоприятно

производ-
ствени

селско-
стопански

производ-
ствени

селско-
стопански

София

10,0

7,0

8,0

5,0

Варна

9,5

6,7

7,6

4,8

Бургас

9,0

6,3

7,2

4,5

Пловдив

8,5

6,0

6,8

4,2

I

7,0

4,9

5,6

3,5

II

5,0

3,5

4,0

2,5

III

3,0

2,1

2,4

1,5

IV,V

2,0

1,4

1,6

1,0

VI,VII,VIII

1,0

0,7

0,8

0,5

а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира - за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция;
б) под селскостопански обекти се разбира - сгради за животновъдство и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни, фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение на селскостопанска продукция, силози, екарисажи;
в) сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.
(2) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за националните курорти и вилните зони към тях, както и за вилните зони до 10 км от морската брегова ивица се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна и Бургас.
(3) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Коефициентът за местоположение по ал. 1 за курорти от местно значение и за вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто.
(4) Функционалният тип се определя с Единния класификатор на населените места (ЕКНМ) в Република България:
1. населените места от I (първи) функционален тип, без Варна, Бургас и Пловдив, се групират както следва:
а) 1 група - Благоевград, Русе , Плевен;
б) 2 група - Стара Загора, Враца, Велико Търново;
2. населените места от II (втори) функционален тип се групират, както следва:
а) 1 група - Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол;
б) 2 група - Ботевград, Горна Оряховица, Димитровград, Дупница, Казанлък, Карлово, Лом, Петрич, Самоков, Свищов, Смолян, Търговище, Червен бряг.
(5) Под вилни зони се разбира вилни зони с одобрени застроителни и регулационни планове.
(6) Границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на общинския съвет. До приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината.
Чл. 7. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибави значението на елементите по таблица N: 5:
Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е

Таблица N; 5

Елементи

Значение на елементите

има

няма

няма в сградата,
но има в квартала

1

2

3

4

А. Водопровод

0,0

-0,05

-0,03

Б. Канализация

0,0

-0,05

-0,03

В. Електрификация

0,0

-0,07

-0,05

Г. Телефонизация

0,0

-0,02

-0,02

Д. Топлофикация

+0,06

0,00

0,00

Е. Улична мрежа

0,0

-0,08

-0,08

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато сградата не е включена към електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в квартала е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под квартал се разбира част от населеното място, ограничено от уличнорегулационни линии (или улици, там където няма одобрен регулационен план), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците. Коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т. е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата.
Чл. 8. (1) Коефициентът за индивидуални характеристики (Кх) се определя, като към единица се прибавят следните корекции:
Кх = 1 + КК1 + КК2 + КК3,

където:

1. КК1 е корекция за разположение във височината на обекти, в жилищни и предимно жилищни сгради:

Таблица N: 6

Обектът се намира на

Корекция (КК1)

в сгради с 6 и повече етажи
без асансьор

в останалите сгради

нежилищни

апартаменти

нежилищни

апартаменти

1. Първи етаж

+0,10

-0,05

+0,10

-0,05

2. Втори до пети етаж

-0,03

+0,03

0,00

+0,03

3. Шести и следващи етажи

-0,10

-0,03

-0,08

0,00

а) когато обектите по т. 1 са разположени на последния етаж в сгради на два и повече етажа, корекцията КК1 се намалява с 0,05;
б) за ателиета, гаражи, мазета и тавани корекцията КК1 е нула;
2. КК2 - корекция за физическо състояние на обекта:

Таблица N: 7

Физическо състояние

Значение на КК2

Не е извършван вътрешен основен ремонт* над 20 години

-0,05

Лошо физическо състояние

от -0,10
до -0,60

а) под лошо физическо състояние се разбира щети, причинени от бедствия, аварии и др., вследствие на които физическото състояние на обекта се е влошило значително, значението на корекцията се установява след оглед и съставяне на протокол, в който са описани щетите;
б) за останалите случаи КК2 е равна на нула;
3. КК3 - корекция за подобрения към обектите:
КК3 = А + Б + В + Г + Д + Е

Таблица No 8

Вид на подобрението

Значение КК3

няма

има

А. Отоплителна инсталация

0,00

0,04

Б. Климатична инсталация

0,00

0,06

В. Луксозна или алуминиева дограма

0,00

0,04

Г. Шумо- или топлоизолации

0,00

0,03

Д. Покривни покрития

0,00

0,03

Е. Декоративни елем. и блицовки

0,00

0,02

а) под отоплителна инсталация се разбира локално парно отопление, подово или стенно отопление;
б) под климатична инсталация се разбира инсталация, която е трайно прикрепена към сградата;
в) под покривни покрития се разбира луксозни подобрения - специална покривна конструкция, покрития и изолации;
г) под декоративни елементи и облицовки се разбира луксозни вътрешни и фасадни декоративни елементи, мозайки, облицовки, пана и други.
Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (Кв) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:
Kв = (В - 3) 0,05,

където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.

(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.
(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.
Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:
Ко = [100 - (БГ - 5). ПР]/100,

където:

БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);
ПР - годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:

Таблица N: 9

Код конструкция

ПР - год. % на овехт.

ПН

1,0

ПМ

0,8

М1

0,7

М2

0,6

М3

0,5

(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.
(3) Коефициентът за овехтяване не може да бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за М3.
Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгъната застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (на неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).
(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:
1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;
2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.
(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.

(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство

Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:
1. до нулев цикъл - 15 на сто;
2. до груб строеж - 50 на сто;
3. до завършени вътрешни мазилки и поставена дограма - 75 на сто.

(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.

IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)

Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:
ДО = БС. Км. Ки. Ку. Кз. ПЗ + ДП,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове;
Км - коефициент за местоположение съгласно табл. No 3;
Ки - коефициент за инфраструктура;
Ку - коефициент за устройствена зона;
Кз - коефициент за застроеност;
ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. м;
ДП - данъчната стойност на подобренията.
(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.
Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лв. за един квадратен метър.
(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв. м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.
(3) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII функционален тип се увеличава, както следва:
1. При разстояние до 20 км от населеното място от нулев и първи функционален тип - с 10 на сто;
2. При разстояние до 15 км от населеното място от втори функционален тип - с 5 на сто.
(4) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто, с изключение на Варна и Бургас.
(5) (Изм., ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто.
Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. N: 10.
Ки = 1 + А + Б + В + Г

Таблица N: 10

Елементи

Значение на елементите

има в имота

няма в имота

няма в имота,
но има в района

1

2

3

4

А. Водопровод

0,0

-0,05

-0,03

Б. Канализация

0,0

-0,05

-0,03

В. Електрификация

0,0

-0,07

-0,05

Г. Улична мрежа

0,0

-0,08

-0,08

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;
2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).
Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:
1. централна зона, Ку = 1,10;
2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, Ку = 0,80;
3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00.
(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.
Чл. 17. Коефициентът за застроеност (Кз) се определя по следния начин:
1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);
2. при процент на застрояване над 40 на сто - по следната формула:
Кз = 2 - 1.01(ПЗ-35),

където ПЗ е процентът на застрояване.

3. при процент на застрояване 100 на сто - Кз = 0,10;
4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.
Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.
(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:
1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв. м - 35 лв.;
2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв. м (дължина по височина) - 8 лв.;
3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв. м - 15 лв.;
4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб. м - 23 лв.;
5. за паркинги за обществено ползване за кв. м:
а) зелени и с нетрайни настилки - 8 лв.;

б) всички останали - 15 лв.

V. Данъчна оценка на земеделски земи

Чл. 19. (1) Данъчната оценка на земеделските земи се определя въз основа на данъчната базисна стойност за един квадратен метър, в зависимост от начина на трайното ползване и категорията, коефициента за местоположение и площта, по следната формула:
ДО = БС. Км. ПЗ,

където:

ДО е данъчната оценка в левове;
БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове;
Км - коефициент за местоположение;
ПЗ - площта на земята в кв. м.
(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.
(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.
(4) (Нова, ДВ, бр. 109 от 2001 г.) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът местор?стене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица:
Категория
земеделска земя
Тип месторастене Преобладаваща характеристика Горско-растителен пояс,
богатство и влага
III 3,5,7,90,92,93,106 Заливни и крайречни, богати I-1,CD-23
IV 4,8,9,6,52,53,69 Заливни и крайречни, по-слаби §nbsp;
V 10,14,16,37,40,41,42,
44,46,54,62,73,74,76,
77,78,79,81,82,84,105,
111,112,114,116,118,136
Богати планински CD-23 (21*II, 6*I)
VI 1,2,11,12,13,17,18,20,
22,24,25,27,29,30,31,
34,35,38,43,45,47,51,
55,56,58,59,60,63,64,
65,67,68,70,71,72,80,
83,85,86,87,94,95,97,
98,99,100,101,102,104,
107,109,110,113,115,
117,119,121,124,125,
127,133,135,140,141,
142,144,145
Богати равнинни, по-слаби планински 10*I I-21
CD-23
(21*I,4*II)
17*II B-12
3*III B-2
2*III C-23
VII 21,23,26,28,32,33,36,
61,66,75,108,120,122,
128,131,138,139,143,
146,147
По-слаби равнинни 5*AB-1,2,
BC-12,
(8*I,7*II)
VIII 15,19,48,50,57,89,
96,137
Сухи небедни, някои високопланински 2*I b-12,2*I C-1
3*III-2 BC-3
IX 49,88,126,129,148,
149,150
Сухи и бедни, някои високопланински 4*A-1,1*I,
II B-12,
2*III BC-23
Х 130,103,123,132,134 Много сухи и бедни A-01
(2*AB-1,3*
A-01)
където:
Римските цифри са горскорастителен пояс;
* - месторастене;
А - много бедна земя; B - бедна; С - средно богата; D - богата;
Цифрите: 0 - много сухо; 1 - сухо; 2 - свежо, и 3 - влажно."
Чл. 20. Базисната данъчна стойност (БС) се определя в левове за един квадратен метър земеделска земя съобразно категорията на земята и начина на трайното ползване:
1. при неполивни условия по следната таблица:

Таблица N: 11

Начин на трайно ползване

Базисна данъчна стойност по категории
(лв./кв. м)

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Трайни насаждения

225

204

180

156

120

98

60

42

26

9

Ниви

125

112

98

86

65

54

33

23

15

6

Ливади

81

74

65

56

44

36

21

15

9

3

Пасища

48

44

39

33

26

21

12

9

5

2

2. при поливни условия - базисната данъчна стойност по т. 1, умножена с 1,20.
Чл. 21. Базисната данъчна стойност на земеделските земи се коригира с коефициент за местоположение (Км), който се образува, като към единица се прибавят следните корекции
(Км = 1 + К1 + К2 + К3):
1. корекция за местоположение спрямо строителните граници на населеното място, в землището на което се намира имотът (К1):

Таблица N: 12

Разстояние до строителните граници
на населеното място, км

К1

 
граничи

+0,25

до 1

+0,15

от 1 до 3

0,00

от 3 до 6

-0,10

от 6 до 8

-0,15

над 8

-0,20

2. корекция за местоположение спрямо пътната мрежа с трайна настилка (К2):

Таблица No 13

Разстояние до пътната мрежа, км

К2

 
граничи с пътната
мрежа

+0,10

до 1

0,00

над 1

-0,10

3. корекция, отчитаща функционалния тип на населеното място, в землището на което се намира имотът (К3):

Таблица No 14

Функционален тип на населеното място,
в землището на което се намира имотът

К3

нулев
+0,30
I
+0,20
II
+0,15
III
+0,10
IV и V
0,00
VI,VII и VIII
-0,10

VI. Данъчна оценка на правото на строеж

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Данъчната оценка на правото на строеж (ДОПС) се определя в левове по следната формула:
ДОПС = РЗП. 0,25.БС. Км. Ки. Кс,

където:

РЗП е разгънатата застроена площ на сградата в кв. м;
БС - базисната данъчна стойност в зависимост от конструкцията и предназначението на сградата. Ако конструкцията е неизвестна, се приема М2. За предназначение се приема преобладаващото (над 50 на сто);
Км - коефициент за местонахождение според предназначението;
Ки - коефициент за инфраструктура, определен съгласно раздел IV; при учредяване право на строеж върху земеделски земи Ки се определя по същия начин;
Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.

Кс = (1 - 1,05-n), където "n" е броят години, за които е учредено правото. За над 100 години коефициентът приема значение единица.

VII. Данъчна оценка на правото на ползване

Чл. 23. (1) Данъчната оценка на вещното право на ползване (ДОПП) се определя в левове по следната формула:
ДОПП = ДО. Кс,

където:

ДО е данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото;
Кс - коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, с точност до три знака след десетичната запетая.
Кс = (1 - 1,05-n), където "n" е броят години, за които е учредено правото. Коефициентът не може да бъде по-голям от 0,900.
(2) Когато правото на ползване е учредено за неопределен срок, броят години, за които е учредено правото, се изчислява, като от 70 се извади възрастта на ползвателя, а ако те са повече от един - възрастта на най-младия. Когато ползвателят е на повече от 70 години, за брой години се приемат 5.
(3) В случаите, когато е необходимо да се получи текуща оценка на правото на ползване, броят години "n" се определя за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.
Чл. 24. Данъчна оценка на правото на собственост при учредено вещно право на ползване се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката.

Приложение № 3
към
чл. 55, ал. 1

Коефициент на овехтяване на ППС в зависимост от годината на производство

Вид ППС/ година 2002 2001 2000 1999 1998 1997 1996 1995 1994 1993 1992 1991 1990 1989 1988 1987 1986 1985 До 1985
1. Леки автомобили до 1000 куб. см 100 80 66 56 48 41 36 32 28 25 22 19 16 14 12 10 9 8 7
2. Леки автомобили до 1600 куб. см 100 82 69 59 51 43 36 30 26 23 20 18 16 14 12 10 9 8 7
3. Леки автомобили над 1600 куб. см 100 84 72 62 54 46 40 34 29 24 17 18 16 14 12 10 9 8 7
4. Товарни автомобили с общо тегло до 3800 кг 100 78 61 48 39 32 27 23 21 19 16 15 14 13 12 11 9 8 7
5. Товарни автомобили с общо тегло над 3800 кг 100 74 57 45 36 30 25 22 20 18 16 15 14 13 12 11 10 8 7
6. Седлови влекачи 100 74 57 45 36 30 25 22 20 18 20 15 14 13 12 11 10 8 7
7. Автобуси до 8 места без това на шофьора 100 78 60 50 42 37 32 28 24 22 16 18 16 14 12 10 9 8 7
8. Автобуси над 8 места 100 74 66 46 37 31 27 23 20 18 15 15 14 13 12 10 9 8 7

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
(Обн., ДВ, бр. 105 от 1998 г.)
.....................................................................
.....................................................................

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" и се отнася за всички плащания на данъка върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци, извършени след 1 септември 1998 г.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 4 септември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
(Обн., ДВ, бр. 102 от 2000 г.)
.....................................................................
.....................................................................

Заключителна разпоредба

§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 6 декември 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
(Обн., ДВ, бр. 109 от 2001 г.)
.....................................................................
.....................................................................

Преходни и заключителни разпоредби

§ 51. За определяне на пътния данък, дължим от собствениците на превозни средства по чл. 61в, които са регистрирани за движение към датата на влизане в сила на този закон, се използват данните от свидетелството за регистрация на пътното превозно средство.
§ 52. Данъкът върху превозните средства и пътният данък за 2002 г. се заплащат на две равни вноски в следните срокове: първата вноска - от 1 май до 31 юли, и втората - до 31 октомври. На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка 10 на сто.
§ 53. В чл. 59, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г.) думите "и местни" се заличават.
§ 54. При придобиване или наследяване на пътно превозно средство до 1 май 2002 г. данъчната основа е застрахователната му стойност.
§ 55. Законът влиза в сила от 1 януари 2002 г.
Законът е приет от XXXIX Народно събрание на 4 декември 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.